Дитка Хаберл
словенска певица / From Wikipedia, the free encyclopedia
Дѝтка Ха̀берл (на словенски: Ditka Haberl), родена като Юдѝта Ха̀берл (Judita Haberl), е словенска поп певица, една от най-познатите представителки на словенската поп музика от втората половина на XX век заедно с Маряна Държай, Елда Вилер, Майда Сепе и други.
Дитка Хаберл | |
Родена |
19 ноември 1947 г. (76 г.)
|
---|---|
От | ![]() |
Стил | поп, джаз |
Професии | певица |
Активност | от 1964 г. |
Свързани изпълнители | „Беле вране“, „Пепел ин кри“ |
От 1967 до 1974 г. е членка на група „Беле вране“ („Бели врани“), след което се присъединява към „Пепел ин кри“ („Пепел и кръв“), но продължава и самостоятелно. През 80-те години се присъединява към оперния хор на операта в Марибор. Бившият ѝ съпруг Тадей Хрушовар е музикант, който също като нея членува и в двете групи. От връзката си с него има син Бернард и дъщеря. Впоследствие се занимава с рисуване.[1]
Представя се на най-значимите за времето си фестивали в Югославия, но и в чужбина. Докато е солистка на „Пепел ин кри“, през 1975 г. представя Югославия на 20-ото издание на песенния конкурс на „Евровизия“ в Швеция с песента Dan ljubezni („Ден на любовта“), с която групата се класира на 13-о от общо 19 места.
Последния си концерт изнася през 1994 г., съпровождана от голям оркестър.[2]
Сред най-познатите ѝ песни се нареждат Nad mestom se dani („Над града се съмва“), Samo nasmeh je bolj grenak („Само усмивката е по-горчива“), Mlade oči („Млади очи“), Vila z rimskega zidu („Вилата от римската стена“), както и Dan ljubezni и Kot nekdo, ki imel me bo rad („Като някого, който би ме обичал“) с „Пепел ин кри“.