директива на Европейския съюз, която има за цел да имплементира Договора за авторското право на Световната организация за интелектуална с From Wikipedia, the free encyclopedia
Директивата за информационното общество (позната също като Директива за авторското право) е директива на Европейския съюз, която има за цел да имплементира Договора за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и да хармонизира различните аспекти на авторското право, като изключенията от авторското право, в Европейския съюз.[2] Директивата първо влиза в сила през 2001 г. като част от условията за вътрешния пазар, заложени в Договора от Рим.
Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество | |
— действащ — | |
Юрисдикция | Европейски съюз |
---|---|
Приет от | Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз |
Приет на | 22 май 2001 г.[1] |
В сила от | влиза в сила в деня на публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз |
Изменения | |
изменен; консолидирана версия от 06.06.2019 г. (към 01.01.2022 г.) |
Проектът за директивата е подложен на безпрецедентно лобиране[3] и е считан за успех за Европейското авторско право.[4] Директивата от 2001 г. дава значителна свобода на държавите членки на ЕС в някои аспекти на транспонирането ѝ. Държавите членки разполагат със срок до 22 декември 2002 г. да транспонират директивата в националните си законодателства. Въпреки това, единствено Гърция и Дания спазват този срок.
Членове 2 – 4 съдържат дефиниции на изключителните права, предоставени по авторско право и сродните му права. Те разграничават „правото на възпроизвеждане“ (член 2) от правото на „публично разгласяване“ или „предоставяне на публично разположение“ (член 3): като последното е специално предназначено да обхваща публикуването и предаването в интернет. Двете наименования произлизат от Договора на СОИС за авторското право и Договора на СОИС за изпълнения и фонограми (съответно членове 8 и 10). Правото на авторите да разрешават или забраняват каквато и да е форма на публично разпространение чрез продажба или по друг начин е предвидено в член 4.
Член 5 изброява изключенията от авторското право, които държавите членки могат да прилагат по отношение на авторското право и сродните му права. Ограничителният характер на списъка е един от източниците на противоречие относно директивата: принципно държавите членки могат да прилагат само изключения, които са в договорения списък, въпреки че други изключения, които вече са били в националните закони към 22 юни 2001 г., могат да останат в сила (член 5, параграф 3, буква о). Директивата за авторските права прави задължително само едно изключение: временни действия на възпроизвеждане, които имат преходен или инцидентен характер, като част от мрежово предаване или законна употреба. Следователно доставчиците на интернет услуги не носят отговорност за данните, които предават. Другите ограничения не са задължителни, като държавите членки избират кои да прилагат в националното си законодателство.
Член 5, параграф 2 позволява на държавите членки да установят изключения от авторското право на правото на възпроизвеждане по член 2 в случаите на:
Член 5, параграф 3, позволява на държавите членки да установят изключения от авторското право на правото на възпроизвеждане по член 2 и правото на публично разгласяване по член 3 в случаи на:
Съгласно член 5, параграф 5 изключенията от авторски права могат да се прилагат само „в някои специални случаи, които не са в противоречие с обичайната употреба на произведението или друг предмет и не засягат необосновано законните интереси на притежателя на правото“, следователно директивата потвърждава тристъпковия тест от Бернската конвенция.
Член 6 от Директивата за авторските права изисква държавите членки да осигурят „адекватна правна защита“ срещу умишленото заобикаляне на техническите мерки, предназначени да предпазят или ограничат копиране, което не е позволено от носителите на авторски и сродни права (Преамбюл, параграф 47). Държавите членки, също така, трябва да установят адекватна правна защита срещу производство, внос, разпространение, продажба, заемане, реклама или притежание на устройства, продукти, компоненти или доставяне на услуги, за търговски цели, които:
В случай на отсъствие на доброволни действия на правоносителя, Директивата предвижда, че държавите членки трябва да следят техническите мерки да не пречат на действията в Член 5 относно изключенията. Член 7 изисква държавите членки да предвидят адекватна правна защита срещу премахването на метаданни, съдържащи авторскоправна регулация.
За разлика от Дял 1201 от „Закона за авторските права в цифровото хилядолетие“ на Съединените американски щати от 1998 година (Digital Milenium Copyright Act), който единствено забранява заобикалянето на мерките по контролиран достъп, Директивата за Авторското право, също така, забранява заобикалянето на мерките по защитата срещу копиране, правейки тези действия по-ограничени. Както в Закона за авторските права в цифровото хилядолетие, така и в Директивата за Авторското право, производството, разпространението и пр. на средства, предназначени да заобикалят мерките за защита на достъпа и копирането, са забранени. Според Закона за авторските права в цифровото хилядолетие, потребителите, които искат да се възползват от fair-use привилегии, за да пробият защитата срещу копиране (което не е забранено), би трябвало да го направят сами, тъй като законно не биха се продавали средства за такива действия. Според Директивата за Авторското право, тази възможност не би съществувала, тъй като цялостното заобикаляне на защитата срещу копиране е незаконна.[5]
До 22 декември 2002 г. държавите членки трябва да приложат Директивата за авторското право в своите национални закони. Само Гърция и Дания спазват крайния срок, докато Италия, Австрия, Германия и Обединеното кралство приложиха директивата през 2003 г. Останалите осем държави членки (Белгия, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Швеция) бяха изпратени до Съда на Европейския съюз за неизпълнение. През 2004 г. Финландия, Обединеното кралство (по отношение на Гибралтар), Белгия и Швеция бяха държани отговорни за неизпълнението.[6]
Националните мерки за изпълнение включват:
През 2016 г. изтекли документи разкриват две нови предложения в процес на обсъждане. Първото – насочено към големите социални мрежи, предвижда създаване на автоматично наблюдение за съдържание под авторско право, валидно за всички случаи, в които потребител може да качва съдържание.[9] Второто – предлага доставчиците на новини да имат полза при прикачването на техни линкове към комерсиални платформи.[10] Отговаряйки на критиките, членът на Европейския парламент Аксел Фос, допуска, че законът „може би не е най-добрата идея“, но защитава проекта за директивата и измененията на Член 11.[11]
Ревизията е широко категоризирана като „данък линк“. Критиците ѝ включват германския член на Европейския парламент Юлия Реда, интернет компанията Мозила и активисти, асоциирани с Криейтив Комънс.[12][13] Някои обсъждания са насочени към липсата на възможност за новинарските агенции да участват в механизма, както и твърдението, че допълнителните права за откъсите от новини противоречи на Бернската конвенция.[14]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.