Дзайбацу
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дзайбацу (на японски: 財閥 – „финансова клика“) е японски термин, отнасящ се за промишлени и финансови, вертикално интегрирани бизнес конгломерати в Японската империя, чието влияние и размер им придават контрол над значителни части от японската икономика от периода Мейджи до края на Втората световна война. Общата структура на всяко дзайбацу включва семейна холдингова компания на върха и банка, която финансира останалите дъщерни компании.[1] Въпреки че дзайбацу играят важна роля в японската икономика от 1860-те години до 1945 г., те търпят най-голям възход след Руско-японската война, Първата световна война и последвалия опит на Япония да покори Източна Азия в Междувоенния период и Втората световна война.[2] След края на Втората световна война, те са разпуснати от съюзническите окупационни власти и са наследени от т. нар. кейрецу (групи от банки, производители, доставчици и дистрибутори).[1] Акциите на компаниите майки са пуснати за продажба, а индивидуалните компании от дзайбацу империите са освободени.[2]