From Wikipedia, the free encyclopedia
Джем, за османските турци Шехзаде Джен (на турски: Şehzade Cem)[1], а за западноевропейците принц Джем или Зизим (във Франция) е средновековен благородник от османски произход, втори син на Мехмед Завоевателя. Джем остава претендент за трона на бързо разрасналата се империя на османските турци през 15 век, когато оспорва наследството на овластения си по-голям брат Баязид Богоподобния. Краткото двувластие разпалва гражданска война, а по-късно Джем се спасява като изгнаник в Западна Европа. Според историческите източници, цитирани по-долу, изгнанието му от родината е по-скоро затвор, координиран от самия султан Баязид.
Джем се ражда като син на султан Мехмед II и наложницата му Чичек хатун, пленница от сръбски произход. Израства в харема на новозавладения Константинопол и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в Източен Анадол в град Амасия. Там води свободен от политически планове и рискове [2] живот, заобиколен от фаворити и прислуга. В Амасия Джем е застигнат и от новината за ненадейната смърт на баща му, великия завоевател Мехмед II.
Мехмед II е покорил Балканския полуостров, империята му граничи с Египет на мамелюците, заплашва Унгария, Полша и цяла Средна Европа, а Папството вижда в турците практическа заплаха както в политически, така и в религиозно-доктринален аспект. Мехмед е изградил военно-феодална монархия, в която отнема имотите (вакъфи) на духовния клир и ги разпределя като награда между бойците си (спахии), които продължават да се събират мотивирани под знамето на пророка. Тази класическа система се поддържа от спахиите, но на тях се противопоставят моллите и имамите, като се предполага, че всяка от тези две партии е използвала един от синовете на Мехмед като свой проводник. Негативите на тази система се преодоляват донякъде със засилването на влиянието на еничарския корпус.
Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (22-годишен тогава) да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния византийски закон за багрянородността. Въпреки че завладява Бурса и отново обявява града за столица на османците [3], Джем бързо е изтласкан от Баязид на изток и отстъпва отвъд границата с Египетския мамелюкски султанат.
Следва нова безуспешна кампания на претендента, а междувременно Баязид консолидира наследената империя и получава прозвището си Veli [4]. Джем е принуден да бяга отново.[5]
Според получилите популярност художествени и исторически източници Джем отстъпва, търсейки закрила при враговете на Баязид. Единствена непокорена стои твърдината на хоспиталиерите на остров Родос, при които младият принц изпраща свой пратеник през крепостта Бодрум (под владичество на кастилската корона в този момент) [6]. Султанският син възнамерява да се съюзи с унгарския крал Матияш Корвин, с когото на отоманците предстои неминуем военен конфликт. С този си ход Джем цели да се съюзи de facto с целия католически Запад, обещавайки траен мир на християнството.
По това време рицарският орден на Свети Йоан се ръководи от амбициозния френски [7] благородник Пиер Д'Обюсон и се намира на лично подчинение на католическия първосвещеник в Рим[8]. След разгрома на кръстоносните държави в Леванта самите рицари-йоанити възприемат пребиваването си в Родос като изгнание и са оформили военно-теократична държавна структура с единствена цел завладяване de novo на Обетованите за християнството земи. Тази доктрина включва изграждане на стройна вътрешна административна система, повишена дипломатическо-политическа активност отвъд бреговете на острова и висока бойна готовност. Галерите на ордена пиратстват над мюсюлманската търговия. Братята-йоанити не пропускат и златната възможност, осигурена им от доброволното пленничество на Джем, което им осигурява сериозен политически и потенциално военен коз в борбата срещу страховитите бойци на Пророка.
.svg)
Джем никога не достига до унгарската столица Естергом. Намеренията на Д'Обюсон и съветниците му да използват султанския син като заложник или евентуално като разменна монета бързо се изясняват. Баязид се доказва като умен държавник и дори предлага баснословна издръжка от 45000 златни венециански дуката, сума, равняваща се на близо половината от годишния приход на османската хазна [9] за своя полубрат. Това в дългосрочен план настройва католическите монархии една срещу друга и започва политическа борба за заложника и неговия откуп.
От съображения за по-голяма сигурност Джем е препратен в комендаториите на ордена във Франция, където братята-йоанити са притиснати от френската кралска аристокрация, защото след смъртта на Луи XI през 1483 г. по-голямата сестра на престолонаследника Ан дьо Божьо е обявена за регент на Кралството и те в крайна сметка губят контрола над сина на Завоевателя. Все пак оказаната им политическа закрила от страна на Папата осигурява продължаване на изгнанието на отчаяния Джем в папската държава на Апенините през 1489 г.
По подобие на Урбан [10] през 11 век папа Инокентий VIII неколкократно опитва да инициира нов кръстоносен поход срещу турската мощ, като възнамерява да постави сина на сръбската християнка Джем начело на кампанията. Дали заради големия откуп на Баязид или липсата на солидарност между европейските държави, но призивите от Светия престол остават неразбрани. Според Eamon Duffy един от откупващите подаръци на султана е подареното на папата Копие на Съдбата[11].
Джем умира на 25 февруари 1495 г. в Капуа, на територията на намиращото се в обтегнати отношения с папството Неаполитанско кралство. Четири години по-късно тленните останки на нещастния султанов син са пренесени в Бурса и положени редом с тези на останалите владетели от Династията на Осман.
Романтичната история за печалния Джем султан е била обект за песнопеене в трубадурските времена, а и до днес не е забравена, както на запад, така и на Балканите („Прокълнатият двор“, Иво Андрич, „Случаят Джем“, Вера Мутафчиева).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
