политическа партия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Движението за права и свободи (ДПС, на турски: Hak ve Özgürlükler Hareketi Хак ве йозгюрлюклер харекети, HÖH) е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България.[2] Известни са множество случаи на корупция, свързани с ДПС.[3][4]
| Движение за права и свободи | |
 | |
| Абревиатура | ДПС |
|---|---|
| Ръководител(и) | Джевдет Чакъров |
| Основател(и) | Ахмед Доган |
| Основана | 4 януари 1990 г. |
| Седалище | София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А |
| Членове |  40 000~ (2018)[1] |
| Младежка организация | Младежко движение за права и свободи |
| Член на | Либерален интернационал |
| Идеология | социален либерализъм |
| Полит. позиция | център |
| Група в ЕП | Обнови Европа |
| Цветове | Син |
| Парламент | ДПС-НН и Алианс права и свободи не са общи а са отделни партии |
| Европарламент | 3 / 17
|
| Общински кметове | 41 / 265
|
| Сайт | www.dps.bg |
| Движение за права и свободи в Общомедия | |
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[7][8]
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[9]
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.[11]
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[14]
На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[16]
На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.
На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение.
Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.
| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1990 | 491 596 | – | 8,03 % | – | 23 / 400 |
Опозиция |
| 1991 | 418 168 | 73 428 |
7,6 % | 0,43 % |
24 / 240 |
Подкрепя правителството |
| 1994 | 282 711 | 135 457 |
5,4 % | 2,2 % |
15 / 240 |
Опозиция |
| 1997 | 323 429 |  40 718 |
7,6 % | 2,2 % |
19 / 240 |
Опозиция |
| 2001 | 340 395 | 16 966 |
7,45 % | 0,2 % |
21 / 240 |
Коалиция |
| 2005 | 467 400 | 127 005 |
12,8 % | 5,3 % |
34 / 240 |
Коалиция |
| 2009 | 592 381 | 124 981 |
14 % | 1,2 % |
37 / 240 |
Опозиция |
| 2013 | 400 466 | 191 915 |
11,3 % | 2,7 % |
36 / 240 |
Коалиция |
| 2014 | 487 134 | 86 668 |
14,8 % | 3,5 % |
38 / 240 |
Опозиция |
| 2017 | 315 976 | 171 158 |
8,9 % | 5,8 % |
26 / 240 |
Опозиция |
| април 2021 | 335 701 | 19 725 |
10,49 % | 1,59 % |
30 / 240 |
|
| юли 2021 | 292 514 | 43 187 |
10,71% | 0,22% |
29 / 240 |
|
| ноември 2021 | 341 000 | 48 486 |
13 % | 2,29 % |
34 / 240 |
Опозиция |
| 2022 | 344 512 | 3 512 |
13,75 % | 0,75 % |
36 / 240 |
Опозиция |
| 2023 | 347 700 | 3 188 |
13,75 % | 0 % | 36 / 240 |
Подкрепя правителството |
| юни 2024 | 366 562 | 18 862 |
17,06 % | 3,31% |
47 / 240 |
| Година | Институция | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2021 | Президентска | 309 681 | — | 11,57% | — | Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова | — |
Парламентарни избори през 2001 година
На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).
На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.
На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[21]
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[22] | |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
| брой | +/− | % | +/− | брой | +/− | ||||||||||||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
| 2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
| 4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
| 5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
| 6 | Коалиция за България | 748 147 | −381049 | 17,70 | −13,25 | 40 | 0 | 40 | −42 | ||||||||||
| 7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 8 | НДСВ | 127 470 | −597 844 | 3,02 | −16,86 | 0 | 0 | 0 | −53 | ||||||||||
| 9 | Коалиция БЗНС[23] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 14 | ВМРО – БНД[24] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 18 | Български национален съюз – НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
| 20 | За Родината ДГИ – НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
| ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
| |||||||||||||||||||
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[25]
На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.
ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[26]
ДПС взима 48 общински постове.[27]
На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[28]
По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.[31]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
