Парламентарни избори в България (1990)

Парламентарните избори в България от 1990 г. са избори за VII велико народно събрание. Това са първите многопартийни избори в страната след премахването на еднопартийния режим, който е част от установената през втората половина на 20 век тоталитарна система на управление.

Парламентарни избори (1990)

1986 ← 10 юни 1990 (1990-06-10) → 1991

400 места в Българският парламент 201 места необходими за мнозинство Активност 90.3%   Първа партия Втора партия   Лидер Александър Лилов Желю Желев Партия БСП СДС Лидер от 1990 1989 Спечелени места 211 144 Народен вот 2 887 766 2 217 799 Проценти 47,15 % 36,21%   Трета партия Четвърта партия   Лидер Ахмед Доган Виктор Вълков Партия ДПС БЗНС Лидер от 1990 1990 Спечелени места 23 16 Народен вот 491 596 368 929 Проценти 8,03 % 6,02 %

Министър-председател ← Андрей Луканов БСП → Министър-председател Андрей Луканов БСП

Изборите се провеждат в два кръга – първият е на 10 юни, а вторият за 18 места – на 17 юни.^[1][2] Новата избирателна система е променена от 400 единични избирателни райони, използвани по време на комунистическия режим, в система, при която половината са избрани, като член в един избирателен район, а другата половина – чрез Пропорционална избирателна система^[3]

Според по-късни публикации на водещи социолози изборите са масово фалшифицирани в полза на управляващата партия, а първичната документация от изборния процес не е запазена, което не дава възможност за по-късни изследвания.^[4]

Предистория

Изборите за ВНС през 1990 г. са етап от демократичните процеси в България, която дотогава е част от т.нар. Източен блок – термин, с който се дефинира онази част от Европа, която попада под съветско влияние в епохата на Студената война.

След разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и революциите от 1989 г. – процеси, останали известни в историята като „есента на народите“, и последвалото обединение на Европа, чийто символ е падането на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Германия, във всички държави от т.нар. съветска сфера на влияние, включително България, започват промени в политическите системи на управление. Първите т.нар. демократични избори – термин придобил популярност и широко възприет в масмедиите – са именно част от тези процеси на демократизация на обществото и социалните взаимоотношения.

Резултат

Резултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Избирателната активност е 90,3%.^[5]

Партия	Избирателен район			Пропорционално представителство			Общо Mеста
	Гласове	%	Mеста	Гласове	%	Mеста
Българска социалистическа партия			114	2 887 766	47.15	97	211
Съюз на демократичните сили			69	2 217 799	36.21	75	144
Движение за права и свободи			11	491 596	8.03	12	23
Български земеделски народен съюз			0	368 929	6.02	16	16
Отечествена партия на труда			6	158 411	2,59	0	6
Алтернативна социалистическа партия
Алтернативен социалистически съюз
Ера-3
Парламентарно движение за Търновската конституция
Независими
Невалидни/празни гласове		–	–	208 833	–	–	–
ОБЩО			200	6 333 334	100	200	400
Source: Nohlen & Stöver, IPU

Последвали събития

Реакцията на резултатите от тези първи демократични избори е бурна. Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати още след обявяване на предварителните резултати от първия тур, започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в СУ „Кл. Охридски“ е обявена окупационна стачка, организирана от ФНСД. На 13 юни обаче КС на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който П. Младенов изрича „По-добре е танковете да дойдат.“. На 17 юни, след втория тур, стават ясни окончателните резултати и започват консултации за съставяне на правителство, но СДС отказва участие в коалиционен кабинет. В края на юни БСП издига кандидатурата на А. Луканов за министър-председател. На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер „Градът на истината“, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото на БСП, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др. На 6 юли Петър Младенов подава оставка като президент (председател) на Народна република България.^[6]

В тази обстановка на повишено политическо напрежение Великото народно събрание започва работа на 10 юли 1990 г.

Вижте също

• Кръгла маса в България

Бележки

1. Nohlen, D & Stöver, P (2010) Избори в Европа: Наръчник, стр. 369 ISBN 9873832956097
2. България: Избори проведени през 1990 г. Интерпарламентарен съюз ((en))
3. Nohlen & Stöver, стр. 356
4. Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 891.
5. Nohlen & Stöver, стр. 377
6. Рибарева, Ирен и др. Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на Групата на 39-те по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2000. с. 9 – 14.

Външни препратки

• Новите спецслужби гледали на НАТО като на заплаха за резултатите от първите избори през 1990 г.^{[неработеща препратка]}, разсекретен документ от Комисията по досиетата от архива на ДС, 4 април 2014