град в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Гумѐндже[2] или Гюмендже (срещат се и формите Гумѐнджа/Гюменджа, (понякога книжовно Игуменчо, на гръцки: Γουμένισσα, Гумениса, до 1926 година Γουμένιτσα, Гуменица[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пеония в административна област Централна Македония. Гумендже има население от 4073 души (2001). Градът е център и на Гумендженската епархия на Гръцката православна църква.
Гумендже Γουμένισσα | |
Изглед към града | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 227 m |
Население | 3292 души (2021 г.) |
Покровител | Георги Победоносец[1] |
Пощенски код | 613 00 |
Телефонен код | 2343 |
Гумендже в Общомедия |
Гумендже е разположен в северния край на Солунското поле в източното подножие на планината Паяк (Пайко). Градът е център на областта Боймия,[4] част от Гевгелийско-валандовската котловина.
От 1696 година населението на Гумендже получава специален статут и облекчени данъци, като е организирано в производството на вълнени платове за униформи на Османската армия.[5]
В XIX век Гумендже е паланка в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Игуменчо като българско село.[6]
За разлика от Кукуш и Енидже Вардар, в Гумендже униатското движение не бележи успех, заради силното влияние на Иверския и Зографския манастир.[5] В 1866 – 1867 година в параклиса на метоха на Зограф в града е открито първото българско частно училище от зографския свещеник Харалампи Айдаринов, заради което е отзован от гръцкия митрополит Никодим Воденски обратно в манастира,[7] а на следната година учител е Христо Родопски. В 1869 година населението Гумендже показно изгонва владиката Никодим.[8] Под натиск на патриаршеските власти двамата български учители са прогонени, но училището оцелява с общински учители и през 1872 – 1873 година. Свещениците Петко и Ангел по общо желание на селяните отказват да признаят новия гръцки митрополит Агатангел и изхвърлят името му от богослужението и затова са арестувани.[9]
В 1873 – 1875 година учител в българското училище е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.[10]
През май 1885 година българската община в Гумендже моли Екзархията да се застъпи пред Портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.[12]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гумендзия (Goumentzia), Воденска епархия, живеят 3800 гърци.[13]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Гюмендже (Gümendže),[14] а на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Гумендза (Γουμέντζα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Гуменца (Γουμέντσια) е село с 500 християнски семейства, от които половината са екзархисти.[15]
Густав Вайганд посещава Гумендже и в 1894 година в „Аромъне“ пише: „Жителитѣ на Гюмендже сѫ българи и по-голѣмата часть сѫ прѣдадени на гръцката партия. Това село има 450 кѫщи.“[16]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гуменджа е паланка в Ениджевардарска каза и брои 3150 жители българи.[17] Населението на градчето е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гумендже има 2560 българи екзархисти и 2440 българи патриаршисти гъркомани и работят българско и гръцко училище.[18]
През септември 1910 година градчето пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са няколко десетки българи, между които председателят на българската община и главният учител Зеков.[19]
По данни на Екзархията в 1910 година Гумендже име 881 къщи с 981 семейства, 4946 жители българи и две черкви.[20]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γουμέντσα) има 700 патриаршисти и 2280 екзархисти.[15][21]
В града през 1912 година е открита българска болница.[22] При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и един души от Гумендже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23] Самото градче е освободено от четата на Димитър Робков на 20 – 21 октомври, а четата на Костадин Дзеков пристига на 23 октомври 1912 година. В него се настаняват гръцки и български военни части. През декември 1912 година гърците правят опит да завземат сградата на кметството и полицейския участък, но са отблъснати от българските четници и войници.[24] През 1913 година българският кмет на Гумендже хаджи Тано Захаринов, помощникът му Христо (Ичко) Стаменитов и градският лекар Иван Алев са принудени да избягат в Кукуш поради набезите на гръцки чети, българският пристав Ст. Войводов е публично поруган в центъра на града. Архиерейският екзархийски наместник Г. Дачов е арестуван, а около 176 по-видни граждани са заточени извън града.[25]
След Междусъюзническата война Гумендже попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Преброяването в 1913 година показва Гумендза (Γουμένδζα) като селище с 1753 мъже и 1662 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гуменджа (Гуменџа) има 780 къщи славяни християни и 20 къщи цигани християни.[26]
В 20-те години на мястото на изселените българи са заселени гърци бежанци. Ликвидирани са 286 имота на жители, преселили се в България.[15] В 1928 година в Гумендже е смесено местно-бежанско селище с 427 бежански семейства с 1676 жители.[27] В 1926 година паланката е прекръстена на Гумениса.[28]
През Втората световна война градчето е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[29] През май 1944 година немските власти арестуват стотина души от Гумендже и околните села и екзекутират 52 от тях край река Чикърчица.[30]
От 1991 година в Гумендже работи етнографски музей.[31]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Сува река[32] | Σούκα Ρέκα | Ксиропотамос | Ξηροπόταμος[33] | река на Ю от Гумендже[32] |
Либашки рид[32] | Λιμπάσκεριτ | Филира | Φιλλύρα[33] | възвишение на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово (244,5 m)[32] |
Карадина[32] | Καραντίνι | Клисто Рема | Κλειστό Ρέμα[33] | река на Ю от Гумендже[32] |
Казан[32] | Καζάν | Казани | Καζάνι[33] | река на Ю от Гумендже[32] |
Рамнища[32] | Ραμνίστα | Платия | Πλατεία[33] | местност на ЮИ от Гумендже[32] |
Цикарчица[32] | Τσικαρτσίτσα | Халияс | Χαλιάς[33] | река на ЮЗ от Гумендже[32] |
Пицика[32] | Πίτσικα | Нотос | Νόθος[33] | река на Ю от Гумендже[32] |
Юрвица[32] | Γιούρβιτσα | Георгия | Γεωργία[33] | местност на Ю от Гумендже[32] |
Барата[32] | Μπάρατα | Нерократима | Νεροκράτημα[33] | местност на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово[32] |
Въртоп[32] | Βαρτόκ | Гиристо | Γυριστό[33] | река на И от Гумендже и на Ю от Тушилово[32] |
Грамади[32] | Γραμμάδες | Схиста | Σχιστά[33] | местност на СЗ от Гумендже[32] |
Мицков дол[32] | Μιτσικώφ Ντόλ | Аркудолакос | Άρκουδόλακκος[33] | река, десен приток на Църна река[32] |
От Гумендже са родом големите български революционери от ВМОРО Ичко Бойчев, Христо Батанджиев, Константин Дзеков и Христо Шалдев.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.