Гуарански език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гуаранският език (самоназвание: ava-ñe’ẽ – букв. „език на народа“) е тупийски език, един от двата официални езици в Парагвай (заедно с испанския). Говори се от около 4 850 000 души.
Гуарански език avañeʼẽ | |
/ʔãʋ̃ãɲẽˈʔẽ/ | |
Страна | Парагвай, Боливия, Аржентина, Бразилия |
---|---|
Регион | Южна Америка |
Говорещи | ок. 4 850 000 (1995 г.) |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Тупийски Тупи-гуарански Гуарански Гуарански | |
Официално положение | |
Официален в | Парагвай Боливия |
Регулатор | Академия за гуарански език |
Кодове | |
ISO 639-1 | gn |
ISO 639-2 | grn |
ISO 639-3 | grn |
Територии, където се говори гуарански език | |
Гуарански език в Общомедия |
Това е най-говореният език в Парагвай, където половината от селското население не говори друг език.[1][2] Говори се и от общности в съседни държави – в североизточна Аржентина, югоизточна Боливия и югозападна Бразилия. Той е втори официален език в аржентинската провинция Кориентес от 2004 г.[3][4] и е един от официалните езици в Меркосур (заедно с испанския и португалския).[5]
Освен че е един от най-широко говорените индиански езици, гуаранският е уникален с това, че парагвайците продължават активно да използват традиционния си език, докато по принцип навлизането на испанския език като официален е универсално явление в Латинска Америка.
Йезуитският свещеник Антонио Руис де Монтоя публикува през 1639 г. първата писмена граматика на гуарани в книгата си Tesoro de la lengua guaraní. Той го описва като език, който е толкова многословен и елегантен, че може да се съревновава и с най-известните езици по света.