кадетски клон на Гонзага From Wikipedia, the free encyclopedia
Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино (на италиански: Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino)[1] е кадетски клон на династията Гонзага.
Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино | |
Gonzaga di Castel Goffredo, Castiglione e Solferino | |
Информация | |
---|---|
Страна | Маркграфство Кастел Гофредо Маркграфство и Княжество Кастильоне Маркграфство и Княжество Солферино |
Парентална династия | Гонзага: Гонзага ди Луцара |
Титли | Маркграф на Кастел Гофредо Маркграф и княз на Кастильоне Маркграф и княз на Солферино |
Основател | Родолфо Гонзага |
Последен владетел | Луиджи III |
Основана | 1511 |
Разпадане | 1819 |
Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино в Общомедия |
Феодите Кастильоне и Солферино са част от владенията на първия маркграф на Мантуа Джанфранческо I Гонзага, който ги оставя в наследство на децата си. След смъртта му през 1444 г. те са оставени на Алесандро (заедно с феодите Кастел Гофредо и Медоле). Алесандро умира бездетен през 1466 г. и по-големият му брат Лудовико III дава земите (феодите Кастильоне и Солферино, както и Луцара и Повильо) на сина си Родолфо. Неговият по-голям брат Федерико продължава традицията на Маркграфство Мантуа като Федерико I. Младият Джанфранческо е основател на кадетската линия Сабионета и Боцоло. Сестра му Барбара се омъжва за херцог Еберхард V от Вюртемберг. Двамата синове на Родолфо, Джанфранческо и Алоизио (Луиджи Алесандро), продължат отделните линии на Луцара и Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.
Последният управляващ владетел на Кастильоне е Фердинандо II. На 23 декември 1691 г. народно въстание го принуждава да бяга. Имперската власт конфискува феодите му поради лошото му управление и въпреки Договора от Ращат през 1714 г., който налага връщането на земите на законния княз, семейството никога не си връща владението на феодите. Семейство Гонзага живее в изгнание във Венеция и Испания и остава претендент до 1772 г., когато княз Луиджи III, племенник на Фердинандо II, подписва отказа от права в полза на императрица Мария Терезия от Австрия на 26 юли 1773 г. и Княжество Кастильоне, Медоле и Солферино е присъединено към Мантуа, вече австрийска. Кадетската линия на Кастильоне и Солферино изчезва заедно с него през 1819 г.
Последните археологически проучвания (2015 г.), проведени от италианския археолог Андреа Бозио Беланди, разкриват множество тунели в подземието на замъка в Кастильоне, построени по всяка вероятност по време на управлението на Франческо Гонзага през 17 век, които свързват различни сгради в историческия център с един друг.[2]
управление | изображение | име | раждане и смърт |
1444 - 1466 | Александро | (1427 - 1466) | |
1466 - 1478 | Лудовико III | (1412 - 1478) | |
1478 - 1479 | Родолфо и Лудовико | (1452 - 1495) (1460 - 1511) | |
1479 - 1511 | Лудовико | (1460 - 1511) | |
1511 - 1549 | Алоизио | (1494 - 1549) | |
1565 - 1592 | Алфонсо от 1549 до 1565 г. е под опека |
(1541 - 1592) | |
1592 - 1593 | Родолфо | (1569 - 1593) |
След смъртта на Родолфо неговият по-малък брат Франческо, маркиз на Кастильоне и негов наследник, претендира да включи феода Кастел Гофредо. Но след дълги спорове с императора, през 1602 г. е обединен с Херцогство Мантуа при Винченцо I Гонзага в замяна на земите на Медоле . Така „Гонзага ди Кастел Гофредо“ изчезва.
Синьория Кастильоне от създаването си винаги е била под суверенитета на Гонзага от Мантуа (главният клон).
Първият господар на Кастильоне е Алесандро Гонзага, третият син на Джанфранческо Гонзага, 1-ви маркиз на Мантуа, и на Паола Малатеста. Той умира без наследници през 1466 г. и владенията му преминават към брат му Лудовико, 2-ри маркиз на Мантуа. Неговият син Родолфо поставя началото на клона „Гонзага от Кастильоне“.
управление | изображение | име | раждане и смърт |
---|---|---|---|
Родолфо | (1452 - 1495) | ||
1511 - 1549 | Алоизио (Луиджи Алесандро) | (1494 - 1549) | |
1559 - 1586 | Феранте | (1544 - 1586) | |
1586 - 1592 | Родолфо | (1569 - 1593) | |
1592 - 1616 | Франческо | (1577 - 1612) | |
1616 - 1636 | Луиджи | (1611 - 1636) | |
1636 - 1675 | Фердинандо I (княз) | (1614 - 1675) | |
1675 - 1680 | Карло | (1616 - 1680) | |
1680 - 1707 | Фердинандо II | (1648 - 1723) |
На 13 март 1707 г. в Милано е подписан договорът, предвиждащ отстъпването на Херцогство Мантуа под властта на император Йозеф I.
Родолфо Гонзага,[3][4] третият син на Лудовико III Гонзага, има феод и титлата на маркиз на Луцара, Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино след смъртта на баща си през 1478 г. Той получава инвеститурата от император Максимилиан I през 1494 г. По-късно феодът е допълнително разделен между синовете му: Джанфранческо (Луцара) и Алоизио (Кастильоне, Кастел Гофредо и Солферино), които от своя страна основават съответните клонове на Луцара и на Кастильоне и Кастел Гофредо.
Основателят на Гонзага ди Солферино е Алоизио (или Луиджи Алесандро) Гонзага.[5]
Карло Гонзага е принуден да намери убежище в Кастильоне през 1630 г. и премества двора си тук през 1675 г., сливайки Солферино с Княжество Кастильоне. Така „Гонзага ди Солферино“ изчезват.
„Херцог на Солферино“ е испанска благородническа титла, създадена на 21 декември 1717 г. от испанския крал Филип V в полза на Франческо Гонзага, син на Фердинандо II Гонзага, принц на Кастильоне, и на Лаура Пико дела Мирандола. Името му се отнася до град Солферино в провинция Мантуа, който никога в историята не е бил под испански контрол. Въпреки това това е почит към феодалното владение вече на бащата на първия „испански“ херцог, който е последният (ефективен) от синьорите на Солферино (до 1691 г.), макар че семейство Гонзага отстъпва правата си едва през 1772 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.