From Wikipedia, the free encyclopedia
Лудовико Гонзага, Луиджи III Гонзага или Лудовико II Гонзага, наречен „Турчина“ (на италиански: Ludovico Gonzaga, Luigi III o Ludovico II Gonzaga detto il Turco, * 5 юни 1412 в Мантуа, † 12 юни 1478 в Гойто), от род Гонзага, е 2-ри маркграф на Мантуа (1444 – 1478).[2] . Той е най-забележителният представител на семейството и под неговото ръководство Мантуа става една от столиците на Италианския ренесанс.
| Лудовико III Гонзага Luigi III Gonzaga | |
| 2-ри маркграф на Мантуа | |
 фреска от Андреа Мантеня | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Италия |
| Религия | католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Джианфранческо I Гонзага |
| Майка | Паола Малатеста |
| Братя/сестри | Карло Гонзага Лудовико Гонзага Маргерита Гонзага |
| Съпруга | Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) (12 ноември 1433 – 12 юни 1478)[1] |
| Деца | Федерико I Гонзага Франческо Гонзага Паола Бианка Гонзага Джанфранческо Гонзага Сузана Гонзага Доротея Гонзага Чечилия Гонзага Родолфо Гонзага Барбара Гонзага Лудовико Гонзага Паола Гонзага |
| Други роднини | Галеацо Мария Сфорца (зет) Йохан (Бранденбург-Кулмбах) (тъст) Гуидобалдо да Монтефелтро (зет) Изабела д’Есте (зет) Елеонора Гонзага дела Ровере (правнучка) |
| Лудовико III Гонзага в Общомедия | |
Той е най-големият син и наследник на Джанфранческо I Гонзага (* 1395, † 1444), 5-ти капитан на народа на Мантуа господар на Мантуа и първият маркграф на Мантуа, и съпругата му Паола Малатеста (* 1393, † 1449). По бащина линия е внук на Франческо I Гонзага и Маргерита Малатеста, а по майчина – на кондотиера Малатеста IV Малатеста и Елизабета да Варано. Има трима братя и три сестриː
Образован е в сградата Ка Дзойоза в Мантуа от Виторино да Фелтре. Следва стъпките на баща си Джанфранческо, като се бие като кондотиер на служба при сем. Висконти на страната на Милано от 1436 г. На следващата година преминава на служба на Венецианската република през 1436 г. в лигата, сформирана с Флорентинската република срещу Милано. През 1437 г. е пленен от Франческо I Сфорца в Барга, докато се бие за Николо Пичинино.
През 1450 г. му е позволено да води армия за крал Алфонсо V Арагонски в Ломбардия с основното намерение да завоюва владения за себе си. Но Франческо I Сфорца, новият херцог на Милано, го привлича с обещанието за Лонато, Пескиера и Азола, бивши мантуански територии във владение на Венецианската република. Последният отговаря, като разграбва Кастильоне деле Стивиере и привлича брата на Лудовико, Карло, на своя страна. През същата година маркизът започва изграждането на Голямата болница на Св. Леонард, вероятно дело на Лука Фанчели.[3]
На 14 юни 1453 г. Лудовико разбива войските на брат си Карло в битката при Вилабона близо до Гойто, но венецианските войски под ръководството на Николо Пичинино осуетяват всеки опит за повторно завладяване на Азола. Мирът от Лоди (1454 г.) принуждава Лудовико да върне всички завладени територии и окончателно да се откаже от трите града. Той обаче получава земите на брат си след като Карло умира без наследници през 1450 г.
Моментът на най-голям престиж в Мантуа е Съборът в Мантуа от 27 май 1459 г. до 19 януари 1460 г., свикан от папа Пий II, за да започне кръстоносен поход срещу османците, превзели Константинопол няколко години по-рано. Като награда Лудовико получава Златната роза от папата, а синът му Франческо става кардинал.[4]
Между 1455 и 1461 г. той кара миланския инженер Бертола да Новате да построи Канала на Гойто, който трябва да свърже града с лятната резиденция в Гойто. Строежът е завършен от военния архитект Джовани да Падова.[5]
През 1460 г. назначава Андреа Мантеня за придворен художник на семейство Гонзага, който се заема да нарисува известната Camera degli Sposi в замъка, и извиква в Мантуа архитекти като Лука Фанчели и Леон Батиста Алберти, като последният е в града от 1459 г., който започва строителството на църквите „Свети Андрей“ и „Свети Себастиан“. Лудовико възлага на Фанчели да закупи черничеви дървета в Тоскана и да разпространи отглеждането им в маркграфството, като започне от Кавриана, където маркизът прави замъка своя лятна резиденция. Районът на Кастильоне и Кастел Гофредо особено се възползва от това, където са установени първите дейности, свързани с производството и обработката на коприна.
Той също така кара Лука Фанчели да построи Херцогския дворец в Ревере – резиденция замък между 1447 и 1478 г. През 1450 г. той построява лятна резиденция палат „Гонзафа-Гуериери“ с италиански градини във Волта Мантована, укрепено селище.
През 1466 г., след смъртта на брат си Алесандро, той наследява владенията му, които включват Кастел Гофредо, тогава имперски феод (който остава такъв до 1602 г.), и Кастильоне. Той кара да подсилят укрепленията с помощта на експертния архитект Джовани да Падова.
От 1466 г. е повече или по-малко постоянно в служба на сем. Сфорца от Милано. Опитите за установяване на връзки с миланските херцози обаче са напразни; въпреки споразуменията, които предвиждат брака между най-големия син на дома Сфорца, Галеацо Мария, с една от дъщерите на Лудовико, този брак никога не е сключен, поради наследствената кифоза, които развиват първата му дъщеря Сузана (която по-късно става монахиня) и след това Доротея (която почива на 17 г.), и двете годеници на Галеацо. Този епизод представлява една от най-горчивите и болезнени страници в историята на сем. Гонзага.
Лудовико III се грижи и за общественото подпомагане на града, поради което нарежда на архитекта Лука Фанчели да построи Голямата болница на Св. Леонард, завършена през 1470 г. Между 1470 и 1477 г. Фанчели построява и Corte Ghirardina в Мотеджана – един от най-значимите примери за ранна ренесансова архитектура в Мантуа.
През 1474 г. Лудовико получава желаното отличие на Ордена на слона от ръцете на датския крал Кристиан I.[6]
Умира на 66 г. в Гойто през 1478 г. по време на чумна епидемия. Погребан е в катедралата „Св. Петър“ в Мантуа.[7] След смъртта му не е намерено завещание и неговата вдовица Барбара, твърдейки, че знае желанията на съпруга си[8] или може би за да избегне кавги между наследниците, урежда разделянето на териториите между петте си синове: по този начин се разчленява държавата на Гонзага и се раждат различните мантуански сеньории.[9]
∞ 12 ноември 1433 за Барбара фон Бранденбург (* 1423, † 7 ноември 1481), дъщеря на маркграф Йохан фон Бранденбург-Кулмбах „Алхимиста от род Хоенцолерни, от която има пет сина и пет дъщери:
_-_WGA14005.jpg)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
