Голям императорски дворец
From Wikipedia, the free encyclopedia
Големият императорски дворец (на гръцки: Μέγα Παλάτιον), също Свещен дворец в Константинопол е церемониалният център[1] на Византийската империя в продължение на осемстотин години[2]. В периода 330 до 1081 година е резиденция на императора. Построен от Константин Велики между Хиподрума и Света София, той е преустроен от Юстиниан и разширен от Теофил. Децата на императора, родени в пурпурната (багрената) зала, се наричат Багренородни. Целият дворцов комплекс, както и околните дворци Магнаура и Вуколеон, заемат площ около 400 000 м2. В Големия дворец има огромни зали за тържества, там се помещават много от официалните служби. Наоколо са разположени добре поддържани паркове. Големият дворец е обитаван главно от императорите до времето на Комнините, които преместват основната си резиденция в новия Влахернски дворец.
Голям императорски дворец | |
Местоположение в Истанбул | |
Информация | |
---|---|
Страна | Турция |
Голям императорски дворец в Общомедия |
След превземането на Константинопол от турците дворецът е разрушен. Останките му са затрупани от следващи постройки и описанието му е известно само по писмени сведения. Частични археологически разкопки са правени едва през 1935 – 38 г. и намерените мозайки от двореца, датиращи от периода 450 – 550 г., са изложени в специален музей