From Wikipedia, the free encyclopedia
Глотохронология (от гръцки – γλῶττα „език“ и χρóνος „време“) е тази част от лексикостатистиката занимаваща се с взаимоотношнията между езиците с течение на времето [note 1][1].
Идеята е разработена от Морис Суадеш при две основни предположения: (1) първо, всички световни езици притежават относително стабилен „основен речник“ (съответно наречен „списък на Суадеш“) и (2) второ, че скоростта на заменянето на думите в този речник може да се представи с формула аналогична на формулата за скоростта на радиоактивния разпад, което дава като резултат постоянен процент на замяна за единица изминало време. Съществуват много други методи, които са частични разширения на метода на Суадеш. Поради известността на този метод, за много специалисти и любители, когато се говори за глотохронология се подразбира именно метода на Суадеш [2][3].
Първоначалното предположение на Суадеш е, че думите в езиковото ядро се заместват равномерно [note 2] и това се наблюдава при всички езици и култури, и следователно думите могат да се използват за измерване на изминало време. Процесът използва списък на стабилни срещу заемки лексикални термини, съставен от Морис Суадеш. [note 3][4].
Този основен речник е съставен за да обхване концепции, които са общи за всички човешки езици (като например лични местоимения, части на тялото, небесни тела, глаголи на основни действия, цифри „едно“ и „две“, и т.н.), премахвайки концепции, които са специфични за конкретна култура или епоха. Установява се, че не е възможно да се състави идентичен набор за „универсално“ сравняване на всички култури, но е необходимо списъците да бъдат съобразени според това кои езици се съизмерват. Едва след такава индивидуализация, се измерва процентът на сродните думи (когнати; които имат общ произход) в тези списъци. Колкото по-голям е процентът на когнатите, толкова по-скорошно е предполагаемото разделение на двата езика, които биват сравнявани един с друг.
Чрез изследване на исторически проверими случаи, където имаме познания за t чрез нелингвистични данни (напр. приблизителното разстоянието във времето от Класическия латински до съвременните романски езици), Суадеш достигнал до емпирични стойности на „L“ приблизително 0.14; т.е. че скоростта на замяна представлява около 14 на 100 думи за 1 хилядолетие. Ако допуснем, че за единица време се подменя определен процент от стабилния речниковия обем на един език и наречем този процент p, времето, t [note 4], скоростта на подмяна L е сравнително равномерна и се определя с формулата:
Ако итегрираме предното диференциално уравнение ще получим следната друга (идентична) формула,
от която излиза, че подмяната на речниковия обем е експоненциална и зависи от константата r, която наричаме глотохронологична константа.
Лингвистът Робърт Лийс установява стойността на глотохронологичната константа след като разглежда 200-членните списъци на 13 двойки езици. Стойността на тази константа е r = 0.806 ± 0.0176 при 90% надеждност. Отношението на тази константа към скоростта на съхраняване на думите в езика може да бъде изразена със следната математическа формула:
Където:
Периодът от време за преминаване на един език от една фаза в друга се нарича дивергентно време. Математически това се изразява така:
Където Tc е времето между две съседни фази, c е пропорцията от съхранените думи, запазени непроменени, а L е скоростта на подмяна в конкретния езиков списък. Или с други формула, времето от момента на идентичност до момента на разделяне може да бъде определено като:
Установено е, че глотохронологията е приложима за индоевропейските езици и обяснява 87 % от разликите. Така също се смята, че принципът работи и за Хамито-семитските езици (Флеминг, 1973), за китайския (Мънроу, 1978) и Америндските езици (Старк, 1973 г.; Баумхоф и Олмстед, 1963). За последните примери са намерени корелации с радиовъглеродно датиране и чрез анализ на кръвните групи, както и археологически анализи. Забележете, че методологията на Грей и Аткинсън по въпроса за произхода на Индо-европейските езици, по собствените им думи няма нищо общо с глотохронологията [5]
Концепцията за езиковите промени е доста стара и нейното развитеи е описано от Хаймс (Hymes, 1973) и Уелс (Wells, 1973). Самата глотохронология датира от средата на 20 век [6]. От самото начало на своето създаване теорията не е без противници и противоречия. Отчасти това се дължи на съмнения относно прецизността на измерванията и читавостта на фундаменталните предположения[7][8][9][10][11]. Към тези съображения се обръщат работещите в областта лингвисти[12][13][14] и допускат предположението, че „скоростта на замяна на отделни думи може да деформира преценката за продължителността на дивергентното време“, в случаите, когато се говори за заимствани думи[15]. Кретиен (Chrétien) се опитва да докаже, че математическите предположения на модела са неправилни, но на конференция в Йейл през 1971, неговите критики са отхвърлени като невалидни [note 5]. На същата тази конференция се публикува успешното приложение на теорията върху креолските езици [16].
Общ преглед на по-новите аргументи може да бъде намерени из документите на конференцията, проведена в Института Макдоналд през 2000 г. [17] От самото си създаване глотохронологията е отхвърлена от много лингвисти, предимно Индо-европеисти от школата на традиционния сравнителен метод. Критики са повдигнати по три точки на дискусията.
1. Критиката срещу по-високата стабилност на лексемите включени в списъците на Суадеш [18] е несъстоятелна, защото определени загуби само помагат, а не вредят на изчисленията [19].
2. Традиционната глотохронология предполага, че езиците се менят със стабилна скорост. Бъргсленд и Вогт [20] категорично показват, че скоростта на промяна на исландските езици е само 4% на хилядолетие, докато сродният им норвежки език (риксмал) се е променил с 20% на хилядолетие, а предложената от Суадеш константа е само 14%.
3. Сериозен аргумент е, че езиковите промени произтичат от социално исторически събития, които разбира са непредвидими и следователно неизчислими.
Някъде посредата между първоначалната концепцията на Суадеш и напълното отхвърляне на глотохронологията е идеята, че глотохронологичният метод за езиков анализ става валиден с помощта на няколко съществени изменения. По този начин разнородностите в скоростта на замяна са коригирани от Ван дер Mерве [22] чрез разделяне на списъка на думите на класове от различни скорости, докато други дори защитават позицията, че определени когнати имат свой собствен темп на промяна[23]. Едновременно с това се преосмисля дивергентното време и скоростта на замяна[24]. През 1959 Глийсън въвежда понятието дрифтов (плаващ) ефект, а през 1970 Брейнард въвежда случайните когнации. През 1973 Санкоф предлага въвеждането на параметър на заемките и допуска синоними [25].
През 1972 Санкоф (Sankoff) раработва модел на генетична дивергенция на населението в биологичен контекст, а Ембълтън (Embleton) генерира въз основа на този модел опростена версия, отнасяща се до езика (1981). Подобрения на статистическата методология, свързани с напълно различен клон на науката, еволюционната биология и по-специално промените на ДНК с течение на времето, обновяват интереса към глотохронологията. Тези нови статистически методи са по-мощни от по-ранните, защото те калибрират точки върху филогенетичното езиково дърво, отнасящи се до познати исторически събития и така коригират темповете на изменение в тях. С тези корекции престава изискването за съществуване на константна стойност на езикова промяна[26].
Още един опит да се въведат корекции е извършено от руския лингвист Сергей Старостин, който предлага, че:
В тази формула, − Lc отразява, постепенното забавяне на процеса на замяна вследствие на различни индивидуални скорости (по-малко стабилни елементи са първите и най-бързо заменените). Като се има предвид, че квадратният корен представлява обратната тенденция – ускорение на замяната, когато елементи от оригиналния списък „стареят“ и стават по-податливи на изместване на тяхното значение. Формулата е очевидно по-сложна от оригиналната на Суадеш, но както е показано в изследванията на Старостин, дава по-достоверни резултати от първата (и малко или много съответства по-добре на всички доказуеми от исторически познания случаи на разделяне на езици.
Проблемът с хронологичните преценки е предмет на конференцията, проведена в Института Макдоналд през 2000 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.