първата славянска писменост се развива през 9 век From Wikipedia, the free encyclopedia
Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година. Предназначена за превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на славянски езици.
На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.
Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.
Самото название е образувано от удвоения общославянски корен *gol (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати)[1].
Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки – hlaholika, на полски – głagolica, на руски – глаголица, на хърватски и сръбски – glagoljica (глагољица).
През 863 г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова азбука – глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий.
През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Святополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и кирилица (създадена в Преславската книжовна школа в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването ѝ е частично възстановено през X и XI век.
В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век.
С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или илирийски вариант се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.
От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо – устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).
Усъвършенства се и начинът на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през XIII – XIV век в славянските книги се налагат три стила:
Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.
През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.
В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.[2] В сегашни дни тя се използва само като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.
Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин:
Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от северносемитското писмо – фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.
Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).
Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
Глаголицата има два варианта: объл и ъглест.
В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.
Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско четвероевангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски глаголически листове, Охридско евангелие, Мюнхенски абецедар, Синайски псалтир. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид.
Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.
Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, есть и т.н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.
Следната таблица представя всички букви в глаголицата:
| Буква | Unicode | Име | Звук | Числена стойност | Връзка с гръцкия | Връзка с кирилицата |
|---|---|---|---|---|---|---|
 | Ⰰ | Аз | а | 1 | Alpha (Α) | А |
 | Ⰱ | Буки | б | 2 | Б | |
 | Ⰲ | Веди | в | 3 | Beta (Β) | В |
 | Ⰳ | Глагол | г | 4 | Gamma (Γ) | Г |
 | Ⰴ | Добро | д | 5 | Delta (Δ) | Д |
 | Ⰵ | Есть | е | 6 | Epsilon (Ε) | Е |
 | Ⰶ | Живете | ж | 7 | Ж | |
 | Ⰷ | Дзело | дз | 8 | S („дз“) | |
 | Ⰸ | Земля | з | 9 | Zeta (Ζ) | З |
 ,  | Ⰹ, Ⰺ | Йота | и | 10 | Iota (Ι) | Й, I |
 | Ⰻ | Иже | и | 20 | Eta (Η) | И |
 | Ⰼ | Герв | г' | 30 | Г' („гь“), сръбско Ђ („джь“)) | |
 | Ⰽ | Како | к | 40 | Kappa (Κ) | К |
 | Ⰾ | Люди | л | 50 | Lambda (Λ) | Л |
 | Ⰿ | Мислете | м | 60 | Mu (Μ) | М |
 | Ⱀ | Наш | н | 70 | Nu (Ν) | Н |
 | Ⱁ | Он | о | 80 | Omicron (Ο) | О |
 | Ⱂ | Покой | п | 90 | Pi (Π) | П |
 | Ⱃ | Рци | р | 100 | Rho (Ρ) | Р |
 | Ⱄ | Слово | с | 200 | Sigma (Σ) | С |
 | Ⱅ | Твердо | т | 300 | Tau (Τ) | Т |
 | Ⱆ | Ук | у | 400 | Upsilon (Υ) | У |
 | Ⱇ | Ферт | ф | 500 | Phi (Φ) | Ф |
 | Ⱈ | Ха | х | 600 | Chi (Χ) | Х |
 | Ⱉ | От | о | 700 | Omega (Ω) | използвана само за възпроизвеждане на гръцки |
 | Ⱌ | Ци | ц | 900 | Ц | |
 | Ⱍ | Черв | ч | 1000 | Ч | |
 | Ⱎ | Ша | ш | 2000 | Ш | |
 | Ⱋ | Ща | щ | 800 | Щ | |
 | Ⱏ | Ер голям | ъ | 3000 | Ъ | |
 | Ⰺ | Еры | ы | Ы | ||
 | Ⱐ | Ер малък | ь | Ь | ||
 | Ⱑ | Ят (е-двойно) | ѣ | 4000 | ѣ (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945 | |
 | Ⱖ | Я | я | Я | ||
 | Ⱓ | Ю | ю | 5000 | Ю | |
 | Ⱔ | Юс малък | ен | ѧ, не се употребява | ||
 | Ⱗ | Юс малък йотиран | йен | ѩ, не се употребява | ||
 | Ⱘ | Юс голям (носовка) | он | ѫ (чете се „ъ“, „он“), премахната от българския през 1945 | ||
 | Ⱙ | Юс голям йотиран | йон | ѭ, не се употребява | ||
 | Ⱚ | Тита | Т | Theta | ѳ, използвана само за възпроизвеждане на гръцки | |
 | Ⱛ | Ижица | и | Upsilon | ѵ, премахната от руския през 1917 |
Глаголицата е въведена за първи път в уникод версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 – U+2C5E. Вижте: * Unicode таблица (PDF)
Във версия 12.1 са добавени надредни глаголически букви (област: 1E000–1E02F). Вижте: * Unicode таблица (PDF)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
