датска художничка и илюстраторка From Wikipedia, the free encyclopedia
Герда Мари Фредрике Вегенер (Gerda Marie Fredrikke Wegener), родена с фамилията Готлиб (Gottlieb), е датска илюстраторка и художничка. Известна е с модните си илюстрации и по-късно с картините си, които разширяват границите на нейното време по отношение на пола и любовта. Тези произведения понякога са класифицирани като лесбийска еротика и много от тях са вдъхновени от нейния съпруг – транссексуалната жена Лили Елбе.[1] Вегенер създава тези произведения в стиловете Ар нуво и по-късно Ар деко.[1]
Герда Вегенер Gerda Wegener | |
датска художничка и илюстраторка | |
Герда като булка през 1904 г. | |
Родена | Герда Мари Фредрике Готлиб
Хамелев, Дания |
---|---|
Починала |
Фредериксберг, Дания |
Кариера в изкуството | |
Жанр | портрет |
Семейство | |
Баща | Емил Готлиб |
Майка | Юстин Остерберг |
Съпруг | Лили Елбе Фернандо Порта |
Герда Вегенер в Общомедия |
Тя е известна със своите илюстрации, създадени за реклами, а също така е и портретистка. Занимава се с изкуство в Париж, но в Дания има по-малко успех, тъй като хората намират работата ѝ за много различна и странна (често изобразява съпруга си като жена).[2]
Готлиб е роден в Хамелев, Дания, в семейството на Емил Готлиб, викарий в Лутеранската църква, и Юстин (по баща Остерберг). Баща ѝ има хугенотско потекло и семейството ѝ е консервативно. Тя има трима братя и сестри, но е единствената, доживяла до зряла възраст. Наслаждава се на изкуството от ранна възраст и започва да се обучава. Семейството и се премества в Хобро. По-късно тя се премества в Копенхаген, за да продължи образованието си в Кралската датска академия за изящни изкуства.[1]
Герда се запознава с художника Еймар Вегенер (бъдещ Лили Елбе), докато двамата следват в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген.[3] Женят се през 1904 г., когато тя е на 19, а Еймар на 22 г.[4] Пътуват из Италия и Франция и накрая се установяват в Париж през 1912 г. Двойката се потопява в бохемския начин на живот на времето, сприятелявайки се с много художници танцьори и други фигури от света на изкуството, често посещавайки карнавали и други обществени фестивали.
През това време съпругът ѝ започва да носи женски дрехи и приема женското си име и идентичност[5], превръщайки се в любимия ѝ модел в нейните картини на красиви жени с натрапчиви бадемовидни очи, облечени в шикозни дрехи. През 1913 г. светът на изкуството е шокиран, когато научава, че моделът, вдъхновил нейните изображения на дребни фатални жени, всъщност е нейният съпруг.[4]
Герда Вегенер обикновено представя мъжа си като негова братовчедка, когато е облечена в женско облекло.[6] През 1930 г. Елбе се подлага на една от първите операции за смяна на пола. Тъй като датското законодателство по онова време не признава брака между две жени, бракът им е анулиран през октомври 1930 г. от крал Кристиан X.[1] Елбе умира през 1931 г. от усложнения след операция.[2]
През 1931 г. Вегенер се жени за италианския офицер, пилот и дипломат майор Фернандо Порта и се премества с него в Мароко.[1] Тя се развежда с него през 1936 г. и се връща в Дания през 1938 г. по неизвестни причини.[1][2]
Прави последната си изложба през 1939 г., но по това време произведенията ѝ са излезли от мода, тъй като по-простият Функционализъм става по-популярен през 30-те години.[1] Тя е бездетна, живее сама в относителна неизвестност и започва да пие много.[7] Изправена е пред финансова нестабилност и поддържа своите доходи, като продава ръчно рисувани пощенски картички.[2]
Умира на 28 юли 1940 г. във Фредериксберг, Дания, на 55-годишна възраст, малко след като Нацистка Германия нахлува в страната. Нейното малко имение е продадено на търг и има само малък некролог, отпечатан в местния вестник.[4]
Работата на Вегенер често е такава на уверените и елегантните жени, извършващи различни дейности, или в стил, вдъхновен от Ренесанса, в стил Ар нуво или Ар деко. Изображенията обикновено показват жени, позиращи или участващи в артистични начинания като театър, литература и танци.[8] По-късно във Франция Вегенер създава творби с жени, показващи съблазнителна сила или участващи в сексуални дейности. Това рисково изкуство се смята за „лесбийска еротика“ и се публикува в незаконни книги за изкуство.[1]
Наред с промяната на начина, по който жените са представени в изкуството, Вегенер също оспорва ролите на пола и сексуалната идентичност в нейната работа. Тя прави това по малки начини, като рисува мъже със стройни тела и меки линии, или изображения на нейния транссексуален съпруг Еймар (Лили Елбе).[1]
Работата на Вегенер е изложена в художествената галерия Шарлотенборг през 1904 г., но тя не привлича много внимание за произведенията си. Кариерата ѝ на художничка започва да се „мобилизира“ след завършване на Академията през 1907 и 1908 г., когато се появява във вестник „Политикен“.[1] След това художничката е в центъра на полемика, наречена „Спор на селския художник“, след като една от нейните творби от 1906 г., – „Портрет на Елена фон Кол“, е отхвърлена от изложбите на Den frie Udstilling и Шарлотемборг поради стила на произведението. То предизвиква притеснения относно италианското ренесансово плагиатство и разделяне на мненията за това, че показва слаб индивид или елегантна красива жена. Вегенер никога не се включва в дебата. Портретът е изложен от търговската къща на „Винкел и Магнусен“ и получава внимание, което дава тласък на нейната кариера като художничка.[1]
Вегенер печели две състезания за скициране във вестник „Политикен“: през 1908 г. и през 1909 г. за най-добро изобразяване на „Жените от Копенхаген“ и след това на „Фигурите на улицата“.[1]
През 1912 г. Вегенер и нейният съпруг Лили Елбе се преместват в Париж, Франция.[8] Там Вегенер започва да разширява границите в своето изкуство, като създава по-провокативни картини на жени, ангажирани в сексуални дейности и в съблазнителни пози.[2] Тя често рисува себе си с Лили Елбе или Лили сама, представяна като мъж или жена.[1] Работата ѝ привлича внимание и тя успява да организира партита и да изживее печална слава.[2] Заедно с това се развива и нейната работа в модната индустрия, тъй като тя илюстрира за списания като „Фантазио“, „Вог“ и „Ви Паризиен“. Нейните илюстрации са използвани в широка гама от платформи от реклами за красота до политически антигермански изображения в „Матен“ и „Байонет“ по време на Втората световна война.[8]
През 1925 г. печели два златни медала и един бронзов за произведенията си в конкурс на Световното изложение в Париж през 1925 г.[9] Творбите са изложени на художествените изложения Salon des Humoristes, Salon des Indépendants и Salon d'Automne.[8] Сприятелява се с Ула Пулсен (1905–2001) – датска балерина, която често става модел за нейните картини. Герда и съпругът ѝ също са близки приятели с художника Рудолф Тегнер и съпругата му Елна.
През годините, като се започне с литературния успех на книга за нейния и съвместния ѝ живот с Лили Елбе и след това с издаването на филм, базиран на книгата, историята на двойката създава култ в Дания и по света. Техните произведения на изкуството са преоткрити и изложени и продадени на търг с успех. Специална изложба на творчеството на Герда Вегенер е в Музея за модерно изкуство Аркен до януари 2017 г., последвана от пътуваща изложба на нейното изкуство, показвана по целия свят.
„Момичето от Дания“ – романът на Дейвид Еберсхоф от 2000 г. за тях е международен бестселър и е преведен на дузина езика. Герда Вегенер е представена от шведската актриса Алисия Викандер във филма от 2015 г. „Момичето от Дания“, в който също участва британският актьор Еди Редмейн като Лили Елбе. Филмът получава известна критика за прикриване на действителната история на исторически транс човек и пропускане на определени факти,[10] и за това, че е базиран на измислена книга, която не разказва истинската история на двойката.[11] Темата за собствената сексуалност на Герда Вегенер, за която тя никога не е говорила публично, не се споменава във филма или книгата.[12][13][14]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.