From Wikipedia, the free encyclopedia
Гепидското кралство е европейска феодална държава от Ранното средновековие, просъществувала със столица Сирмиум в Потисието на Централна Европа в течение на около век. Основана е от германското племе гепиди след разпадането на хунската военна мощ.
| Гепидско кралство Gepidia | |
| — Независима държава — | |
| 454 – 568 | |
 Балканите и Гепидското кралство около 550 г. | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Сирмиум |
| Форма на управление | монархия |
| История | Ранно Средновековие |
| Битка при Недао | 454 г. |
| Битка при Асфелд | 552 г. |
| |
| Днес част от | |
Основен исторически извор, от който се черпи информация за гепидите, са ранносредновковните латински съчинения на живелия по-късно остготски хронист Йорданес. В тях той описва гепидите, като счита, че произхода на племенното название произтича от обидната дума gepanta, означаваща „бавен, безполезен“.[1]
През II век вандали, готи и гепиди, живеещи по горното течение на Висла, се появяват в североизточната част на Карпатския басейн, а движението им продължава към черноморското крайбрежие.[2] Гепидите се сражават успешно срещу бургундите и безуспешно срещу остготите. Участват в нападенията срещу Римската империя, но са победени от Проб (276 – 282) при Найсос, след което част от гепидите са преселени на територията на империята. Покорени са от хуните, но поддържайки самоуправление, гепидите воюват на тяхна страна, а гепидският монарх Ардарих е един от близките съветници на Атила. След смъртта на Атила гепидите повеждат бунта срещу неговите наследници и спечелват битката на река Недао. През 506 г. Теодорих Велики отнема Сирмиум от Тразарих и сина му Траустила, а между гепидите и Византия е сключено споразумение. Не по-късно от 537 г., по време на разгрома на Остготското кралство от Византийската империя, гепидите си връщат Сирмиум като своя столица. В края на IV век се появяват първите данни за проповядването на християнството под формата на арианство, но това не се отразява в погребалните обреди на гепидите.
Към края на VI век гепидите поддържат активни връзки с лангобардите, с чиите владетели сключват династични бракове. През този период възниква конфликт с лангобардите, който ескалира. През 562 г. войските на Гепидското кралство са разбити при Асфелд от съюза на лангобарди и авари, вероятно не без съдействието и на Византия. През 567 умира последният гепидски крал Кунимунд, а Сирмиум и гепидската съкровищница са завзети от византийците. След 568 г. част от земите на гепидите попадат под контрола на Аварския хаганат. Гепидите се асимилирани, като за последен път са споменати като малка група в Панония.[3] Според някои автори, гепидите участват в 80-хилядната армия, която през 626 г. безуспешно обсажда Константинопол, подпомогната от персийска войска.[4]
Сребърни фибули от гепидско погребение са открити в Унгария и Румъния (Апахида и Шемлеул Силвани). Разкрити са данни за монетосечене от Сирмиум като гепидска столица.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
