Геохронологична скала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Геохронологична скала е система на хронологично датиране, която отнася геологическите слоеве (стратиграфия) към времето. Използва се от геолози, палеонтолози и други учени, за да намират точния период на събития, които са се случили през историята на Земята. Таблиците на геологическите времеви интервали, представени тук, са в съответствие с номенклатурата, датите и стандартните цветни кодове, установени от Международната комисия по стратиграфия.
Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
Еоархай |
4 000 | ||
Хадей |
4 540 |
Съгласно съвременните общоприети разбирания, възрастта на Земята се оценява на 4,5 – 4,6 милиарда години. На повърхността на Земята не са намерени скали или минерали, които са били могли да бъдат свидетели на образуването на планетата. Максималната възраст на Земята се ограничава от възрастта на най-ранните твърди образувания в Слънчевата система – огнеупорни, богати на калций и алуминий, от въглеродни хондрити. Възрастта на частиците в метеорита Аленде (паднал в Чиуауа, Мексико), според резултатите от съвременните изследвания с уран-оловен метод, е около 4568,5±0,5 милиона години.[1] Към днешна дата това е най-добрата оценка на възрастта на Слънчевата система. Времето на образуването на Земята като планета може да е по-късна с милиони години дата.
Следващото време в историята на Земята е разделено на различни времеви интервали. Границите им са проведени според важни събития, случили се по това време.
Границата между ерите във фанерозой преминава по най-големите еволюционни събития – масовите измирания. Палеозоят е отделен от мезозоя чрез най-голямото измиране в историята на Земята – това от перм – триас. Мезозоят е отделен от неозоя чрез масовото измиране креда – терциер.