български учен, историк и юрист From Wikipedia, the free encyclopedia
Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.
Георги Стрезов | |
български юрист | |
Георги Стрезов, Наум Стрезов (р. 1883 г., завършил право в Загреб и Белград в 1908 г.[1]) и майка им | |
Роден |
12 декември 1864 г.
|
---|---|
Починал | 5 октомври 1938 г.
|
Учил в | Женевски университет |
Политика | |
Депутат | |
V ВНС | |
Семейство | |
Баща | Янаки Стрезов |
Георги Стрезов в Общомедия |
Роден е в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2] Между 1887 – 1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година. Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“[3], а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4] Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.[5][6][7] В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за XII обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия.[8]
През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912 – 1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[9] През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева[3].
Георги Янакиев Стрезов (1793 – 1856) | Арса Т. Рогузарова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Янаки Стрезов (1818 – 1903) | Василики Христодулева Снегарова | Мария Шапкарева (1813 – 1900) | Анастас Шапкарев (1792 — ?) | Елисавета Арнаудова | Димитър Арнаудов | Анастас Стрезов | Ефросина Илиева | Антия Битракова | Михаил Димитров Битраков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Стрезов (1864 – 1938) | Фания Баласчева (1881 – ?) | Евтим Димитров Баласчев | Наум Стрезов | Хрисанта Терзиянова | Евтим Терзиянов | Мария Грунчева | Никола Грунчев | Димитър Стрезов (1879 – 1936) | Невена Иванова (1887 – 1951) | Екатерина Татарчева | Христо Татарчев (1869 – 1952) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.