италианска община From Wikipedia, the free encyclopedia
Гѐнуа[3] (на италиански: Genova, произн. Джèнова, на лигурски: Zêna, произн. Зѐна, на латински: Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Името на града на български е утвърдено със своето латинско наименование, посочено за първи път в Енциклопедията на братя Данчови от 1936 г.
Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 558 183 жители към юли 2023 г.
Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници.
В Древността местността е населена от лигурите. Генуа е основният им център до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр.
На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това място, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е възстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни, които водят.
В началото на XII век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери, които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия.
Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през XIV век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година.
Градът държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджа. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници, бранещи интересите на тамошната генуезка колония Галата. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 г., когато е завладян от французите.
След Първата световна война през 1922 г. се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор.
Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен).
Местната икономика включва машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост.
Генуа е важен образователен и научен център.
Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор катедрала „Свети Лаврентий“ (на италиански: Cattedrale di San Lorenzo). В съседство е Дворецът на дожите. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.
В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
