персийски богослов и философ From Wikipedia, the free encyclopedia
Абу Хамид Мухаммад ал-Газали (на арабски: أبو حامد محمد بن محمد الغزالي, DMG Abū Ḥāmid Muḥammad bin Muḥammad al-Ġazālī; също al-Gazzali, на латински: Algazel; Abu Hamid Muhammad ibn Muhammad al-Ghazali; * 1058 в Тус при Мешхед, провинция Разави Хорасан, днес Иран; † 19 декември 1111) е ирански философ, теолог и суфийски мистик, известен с критиката си на рационалната философия. Брат е на Ахмад Газали, проповедник и суфийски мистик[1].
Газали أبو حامد محمد بن محمد الغزالي | |
ирански философ | |
Предполагаемата гробница на Газали | |
Роден |
1058 г.
Газалех, Иран |
---|---|
Починал | 19 декември 1111 г.
Тус, Иран |
Погребан | Мешхед, Иран |
Религия | ислям сунитски ислям Суфизъм |
Философия | |
Регион | Ислямска философия |
Епоха | Средновековна философия |
Газали в Общомедия |
Ал-Газали е един от най-значимите мислители на сунитския ислям. Той живее по времето, когато синутската теология се е консолидирала и навлиза в период на противопоставяне с шиитската исмаилитска теология и с арабската традиция в аристотелевата философия (falsafa). Ал-Газали разбира значението на последната и развива задълбочено учение, което оборва някои от нейните положения, докато други приема и прилага. Той въвежда аристотеловата логика и силогистика в ислямската юриспруденция и ислямската теология[1].
В Западна Европа Газали става известен под името Алгазел, след частичен превод на книгата му „Макасид ал-фалсафа“ (на арабски: مقاصد الفلاسفة „Намеренията на философите“). В нея той излага систематично основните положения по логика, физика и метафизика на източните перипатетици (източен аристотелизъм) с цел да ги опровергае, но в латинския превод не са включени уводната и заключителната част, което създава погрешна представа в Европа за неговите възгледи. Друго негово съчинение е Тахафут ал-фалсафа (на арабски: تهافت الفلاسفة – Самоопровержението на философите), което критикува аристотелевата наука. Неговият подход към разрешаването на очевидните противоречия между разума и божественото просветление се възприема от почти всички по-късни ислямски теолози и оказва значително влияние върху средновековната латинска мисъл чрез произведенията на Авероес и еврейски мислители[1].
Абу Хамид ал-Газали е роден в Газалех, село край град Тус в Хорасан. Баща му умира, когато той е още дете, и възпитанието му е поверено на негов приятел суфи. След това Газали продължава образованието си в Горган и Нишапур при ашаритския учен ал-Харамайн.
След смъртта на ал-Харамайн през 1085, Абу Хамид Газали е приет в двора на Низам ал-Мулк, везир на селджукските султани. През 1091 е назначен за професор в основаната от Низам ал-Мулк сунитска школа мадраса низамия в Багдад. Сред отговорностите му на тази длъжност, наред с преподаването на ислямско право, е издаването на тълкувания по теологични и правни въпроси. Той е също и търсен политически съветник.
След убийството на Низам ал-Мулк ал-Газали се отдава на търсене на мистично просветление. Газали напуска службата и семейството си, подарява собствеността си на бедните и през 1095 г. напуска Багдад. Близо десет години пътува из Палестина, Сирия и Египет, извършва поклонение в Мека, след което се завръща в Тус. През последните години от живота си преподава известно време в мадраса низамия в Нишапур (1106), след което се оттегля и е суфиски учител до смъртта си.
През 1094 г. Ал-Газали пише произведението Maqasid al-falasifa (Намеренията на философите), което през първата половина на 12 век е преведено на латински в Толедо от Dominicus Gundisalvi под заглавието Liber Algazelis de summa theoricae philosophiae.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.