Вулфила
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вулфила (Vʊlfila / Wulfila[2]), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (на гръцки: Ουλφίλας, Ουρφίλας; на латински: Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).
Вулфила 𐍅𐌿𐌻𐍆𐌹𐌻𐌰 | |
готски духовник | |
Роден |
311 г.
? |
---|---|
Починал | 383 г. (72 г.)
|
Религия | Ранно християнство[1] |
Философия | |
Регион | западна философия |
Епоха | антична философия |
Школа | арианство |
Интереси | богословие |
Вулфила в Общомедия |
Арианското тълкуване на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу универсалното християнство. Така готите, вместо да бъдат приобщени към църквата и в резултат към гръкоримската държавност, остават изолирани от църквата.
Дейността на Улфила протича в град Никополис ад Иструм (до днешното село Никюп), на 18 километра от съвременния град Велико Търново.
Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от Кападокия са отвлечени от готите през 3 век, той е син на готски баща и майка – кападокийска християнка[3].
Епископът на Константинопол, Евсевий Никомидийски провъзгласява Улфила най-късно през 341 г. в Антиохия (Антакия) за „Епископ на християните в готската земя“. До 348 г. Улфила проповядва в тогавашната територия на вестготите по Долния Дунав. Започналото от Атанарих гонение на християните прогонва Улфила и други при римляните, които ги заселват при Никополис.
След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със Сердикийския Едикт за толерантност се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, епископ на готите, заселили се в околностите на Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ Мизия, както е наречен в „Църковната история“ на Филосторгий и от Патриарх Фотий. Както те, така и Йорданес, Сократ Схоластик и Созомен оставят за него един образ на високообразован апостол и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ (Кирил) и Методий половин хилядолетие по-късно. Пространен негов житиепис е оставил и Доростолският (Силистренският) епископ Авксентий, негов ученик и приемник, за което ние знаем известно от изложението на епископ Максимин (* ок. 360 – † сл. 427). Учител на Улфила е Херсонският епископ Теофил, участвал в Първия вселенски събор в гр. Никея (Никейски събор), ползвал еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през 340/341 г. за готски епископ в Гетия [39] и приемник на починалия първи техен архиерей Теофил от Цариградския патриарх св. Евсевий Никомидийски (покръстителят на Константин Велики), виден представител на арианството и съученик на александрийския свещеник Арий (* ок. 250 – † 336), презвитер в гр. Александрия, т.е., когато партията на арианите е най-силна в Империята (337 – 361 г.).
Улфила осиновява Авксентий от Дуросторум. От Авксентий и историка Филосторгий произлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на 26 август.
Ледник Вулфила на о. Гринуич в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на епископ Вулфила, „създал готската азбука и положил началото на германската литература.“[4]