Втора книга Макавейска
From Wikipedia, the free encyclopedia
Втора книга Макавейска е неканонична книга от Стария завет на Библията. Книгата е написана на гръцки език около 100 г. пр.н.е. и описва събитията около въстанието на макавеите срещу Антиох IV Епифан и приключва с победата на Юда Макавей над лидера на селевкидите – Никанор.[1] Изложени са и сведения за края на царуването на Селевк IV.
Втора книга Макавейска | |
ΜΑΚΚΑΒΑΙΩΝ Β | |
Наказанието на Антиох – гравюра на Гюстав Доре | |
Създаден | около 100 г. пр.н.е. |
---|---|
Първо издание | I хилядолетие пр.н.е. |
Оригинален език | Койне |
Поредица | Стар завет |
Предходна | Първа книга Макавейска |
Следваща | Трета книга Макавейска |
Втора книга Макавейска в Общомедия |
За разлика от първата книга на Макавеите, втората е написана на койне[2] вероятно в Александрия между 150-та и 120 г. пр.н.е.[3] Книгата включва ревизирана версия на вече описаните събития в първата книга с добавени елементи от фарисейската традиция като молитва за мъртвите и възкресение в деня на страшния съд.
Книгата не е включена в еврейския Танах, но е част от Септуагинта. Поради тази причина евреите и протестантите отхвърлят книгата, но православието и католицизма определят книгата като неканонична и част от Библията. Някои протестантски деноминации я добавят към апокрифа си.
Авторът на книгата на е известен, но се предполага, че творбата е съкратена версия на 5 томен труд на Язон Киринейски. Този труд не е запазен и не се знае каква част от нея е директно копирана. Очевидно авторът е писал на гръцки, тъй като няма конкретни доказателства за по-ранна еврейска версия. Той пише за александрийските юдеи в опит да пробуди у тях солидарност с техните братя от Палестина и насочва вниманието към храма – център на религиозния живот на евреите. Няколко раздела на книгата като предговора, епилога и някои разсъждения върху морала се предполага, че идват от автора, а не от Язон. Основната идея на автора е че страданията на Израил са Божии наказния заради страданията на народа. Юдейството е представено като противоположно на елинизма, а самите гърци като варвари.
Приема се като ценна за християнството, защото съдържа идеи за възкресението на мъртвите и задгробното въздаяние.