Врачанска планина

Врачанска планина (или Врачански Балкан) е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на област Враца, област Монтана и Софийска област.

Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).

Врачанска планина
Изглед към северния склон на Врачанска планина
Местоположение на картата на България 43.133056, 23.473056
Общи данни
Местоположение	България Област Враца област Монтана Софийска област
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Бегличка могила
Надм. височина	1481,4 m
Подробна карта

Географско положение, граници, големина

Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършечката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, части от Стара планина, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница, също част от Стара планина.

Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър, вливаща се в него при с. Зверино) се разделя на три дяла: Беглички (на югозапад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на северозапад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.^[1]

Върхове

Врачанската планина се дели на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски.

• Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук са върховете Бегличка могила, Пършевица, Соколец. Тази част е особено внушителна откъм Искърския пролом, откъдето се разкриват мощните скални формации от триаски и юрски варовици и пясъчници.
• В Базовския дял са върховете Базовска могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица.
• Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешеро, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.

Геоложки строеж

Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина „Плакалница“ и черните въглища в западната ѝ част.

Климат и води

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър), разделящи я на три части.

Почви

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора

Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.

Защитени територии

• Природен парк „Врачански Балкан“ – обхваща почти цялата територия на планината;
• Врачански карст – резерват

• Боров камък – защитена местност
• Веждата – защитена местност
• Връх Вола – защитена местност
• Лакатнишки скали – защитена местност

• Вратцата – природна забележителност
• Леденика – природна забележителност
• Новата пещера – природна забележителност
• Ритлите – природна забележителност
• Темната дупка – природна забележителност

Населени места

Във вътрешността на планината са разположени 5 села: Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек, а по периферията ѝ: градовете Враца и Мездра и село Моравица (по североизточната периферия); Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково (по южната периферия – Искърски пролом); Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово (по западния ѝ склон).

Туризъм

• Природен парк „Врачански Балкан“.
• Национален парк „Христо Ботев“ с паметника (35 m) на връх Околчица и лобното място на Христо Ботев в местността Йолковица на 20 май (2 юни) 1876 г.;
• Искърски пролом с неговите Лакатнишки скали, Ритлите и Черепишки скали;
• над 500 пещери, някои от които са измежду най-интересните в България: Леденика, Елата, Змеюва дупка, Калната пропаст;
• ждрелото на река Въртешница (Лева) Вратцата край Враца с най-високите (400 m) отвесни скали на Балканите;
• водопадът Врачанска скакля край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 m) непостоянно течащ водопад в България;
• останки от римска крепост „Калето“ край Враца;

Хижи

Във Врачанска планина се намират следните хижи:

Име	Надморска Височина (m)	Действаща	Места	Ток	Вода
„Леденика“	1280	Да	53	Да	Да
„Пършевица“	850	Да	86	Да	Да

Топографска карта

• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. Вътков, Иван. Врачанска планина. София, Медицина и физкултура, 1987.

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 119.
• Стара планина пътеводител

Вижте също

• Списък на планините в България

Външни препратки

• Врачанска планина – Списък на пещерите.
• Снимки и пътепис с историческа информация от Природен Парк Врачански Балкан
• Снимки от Кобилини Стени и южната част на Врачанската Планина