Виргинска грамота
From Wikipedia, the free encyclopedia
Виргинската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие. Грамотата е издадена през втората половина на XIII век и включва съдържанието на по-стари български грамоти.[1] Съхранява се в Хилендарския манастир. Виргинската грамота е най-голямата от известните грамоти на български царе.[2]
Виргинска грамота | |
Вид | хрисовул |
---|---|
Автор | цар Константин Асен |
Създаден | II половина на XIIІ век |
Език | среднобългарски, кирилица |
С Виргинската грамота цар Константин Асен потвърждава стари и прави нови дарения на манастира „Свети Георги Бързи“. Документът няма дата, но се приема, че българският цар дава грамотата по време на пребиваването си в града. Манастирът очевидно е старо и важно средище на християнската духовност, тъй като е даряван с имоти, села и тяхното население от множество ромейски, български и сръбски владетели. Според Виргинската грамота във втората половина на ХІІІ век той притежава над 30 села, към които цар Константин Тих Асен прибавя пет нови. В нея се съдържа богата информация за състоянието и организацията на селското производство, разкриваща различните специализирани поземлени терени и статута на селското население. Конкретното посочване на чиновниците, на които се забранява изобщо да влизат в манастирските села, очертава схемата на локалната и централна администрация и общата система на управление във Втората българска държава.