Вилхелм фон Хумболт

Вилхелм фон Хумболт (на немски: Friedrich Wilhelm Christian Carl Ferdinand Freiherr von Humboldt) е германски филолог, философ, лингвист и държавник. Той е по-големият брат на германския естественик Александър фон Хумболт, с когото са сред съоснователите на Берлинския университет (Хумболтов университет).

Вилхелм фон Хумболт Friedrich von Humboldt
германски учен и държавник
Роден	22 юни 1767 г. Потсдам, Прусия
Починал	8 април 1835 г. (67 г.) Тегел, Прусия
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Учил в	Гьотингенски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XVIII век Философия на XIX век
Школа	Философия на Просвещението
Интереси	Политическа философия
Повлиян	Имануел Кант Йохан Готлиб Фихте[1] Кристиан Якоб Краус[2] Йохан Готфрид фон Хердер[2][3]
Повлиял	Август Шлайхер Валентин Волошинов Александър Потебня Джон Стюарт Мил Ноам Чомски
Семейство
Братя/сестри	Александър фон Хумболт
Съпруга	Каролине фон Дахерьоден
Деца	Габриеле фон Брюлов
Вилхелм фон Хумболт в Общомедия

Биография

Бюст на Хумболт от Бертел Торвалдсен, 1808.

Роден е на 22 юни 1767 г. в Потсдам. Следва право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген.

През периода 1802 – 1819 г. изпълнява дипломатически функции в служба на Прусия. От 1802 година той е пълномощен министър в Рим и Ватикана, от 1812 г. – във Виена, от 1813 до 1819 г. е представител на държавата в редица най-важни международни конференции. Напуска дипломатическата си дейност като протест срещу реакционния режим в Прусия.

Той смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал – пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека („За „Херман и Доротея“ от Гьоте“, 1799 г.).

Лингвистичните идеи на Фон Хумболт влияят развитието на езикознанието като научна дисциплина, психологическата школа (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), немското неохумболтианство и американската етнолингвистика от XX век.

Вилхелм фон Хумболт умира на 8 април 1835 г. в Тегел.

Библиография

• Sokrates und Platon über die Gottheit. 1787–1790
• Ideen zu einem Versuch, die Gränzen der Wirksamkeit des Staats zu bestimmen. (Geschrieben 1792; der gesamte Text wurde erst postum, 1851, aus dem Nachlass publiziert) Digitalisat und Volltext im Deutschen Textarchiv
• Über den Geschlechtsunterschied. 1794
• Über männliche und weibliche Form. 1795
• Plan einer vergleichenden Anthropologie. 1797
• Das achtzehnte Jahrhundert. 1797
• Ästhetische Versuche. Erster Theil. Über Göthe's Herrmann und Dorothea. Braunschweig: Vieweg, 1799 (www.zeno.org)
• Latium und Hellas. 1806
• Geschichte des Verfalls und Untergangs der griechischen Freistaaten. 1807–1808
• Denkschrift über die äußere und innere Organisation der höheren wissenschaftlichen Anstalten in Berlin. 1808–1809
• Über den zukünftigen Zustand Deutschlands. 1813 (Denkschrift)
• Pindars „Olympische Oden“. Übersetzung aus dem Griechischen, 1816
• Aischylos’ „Agamemnon“. Übersetzung aus dem Griechischen, 1816
• Über das vergleichende Sprachstudium in Beziehung auf die verschiedenen Epochen der Sprachentwicklung. 1820
• Über die Aufgabe des Geschichtsschreibers. 1821
• Über die Entstehung der grammatischen Formen und ihren Einfluss auf die Ideenentwicklung. 1822
• Über die Buchstabenschrift und ihren Zusammenhang mit dem Sprachbau. 1824
• Bhagavad-Gitá. 1826
• Über den Dualis. 1827
• Über die Sprache der Südseeinseln. 1828
• Über Schiller und den Gang seiner Geistesentwicklung. 1830
• Rezension von Goethes Zweitem römischem Aufenthalt. 1830
• Über die Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaus und ihren Einfluss auf die geistige Entwicklung des Menschengeschlechts. 1836
• Über die Kawi-Sprache auf der Insel Java, 1838, Band 1, Band 2, Band 3
• Sonette, Gedichtesammlung, mit Vorwort von Alexander v. Humboldt, mit der Bemerkung „ursprünglich nicht zu Veröffentlichung bestimmt“; gestochenes Porträt als Vorsatz, Erste Auflage postum, Berlin, bei Georg Reimer, 1853, 352 S.

Бележки

1. David Kenosian: Fichtean Elements in Wilhelm von Humboldt's Philosophy of Language, in: Daniel Breazeale, Tom Rockmore (ed.), Fichte, German Idealism, and Early Romanticism, Rodopi, 2010, p. 357.
2. Jürgen Georg Backhaus (ed.), The University According to Humboldt: History, Policy, and Future Possibilities, Springer, 2015, p. 58.
3. Michael N. Forster, After Herder: Philosophy of Language in the German Tradition, Oxford University Press, 2010, p. 9.

Източници

• ((de)) Alfred Dove, Humboldt, Wilhelm von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 13, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 338–358.
• ((en)) Markus Messling, Wilhelm von Humboldt, Edward N. Zalta (Hrsg.): Stanford Encyclopedia of Philosophy

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Вилхелм фон Хумболт

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вилхелм фон Хумболт.

• Произведения на Вилхелм фон Хумболт в проекта Гутенберг
• Биография и произведения на Вилхелм фон Хумболт в Projekt Gutenberg-DE

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wilhelm_von_Humboldt в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​