Виктория
британска кралица / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралица Виктория (на английски: Victoria), пълно име Александрина Виктория (на английски: Alexandrina Victoria; * 24 май 1819; † 22 януари 1901), е кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 20 юни 1837 г. до своята смърт. Освен кралица на Обединеното кралство, тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия от 1 май 1876 г. Управлението ѝ продължава 63 години и седем месеца. През 1896 тя става най-дълго управлявалата жена-монарх в света до октомври 2016, когато кралица Елизабет II я надминава.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Виктория.
Виктория Alexandrina Victoria | |
кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | |
Портрет на Кралица Виктория от Александър Басано, 1887 г. | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Великобритания |
Религия | англиканство |
Управление | |
Период | 20 юни 1837 – 22 януари 1901 |
Други титли | императрица на Индия (от 1 май 1876) |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хановерска династия |
Баща | Едуард Огъстъс (херцог на Кент)[1] |
Майка | Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд[1] |
Братя/сестри | Карл фон Лайнинген Анна Феодора фон Лайнинген |
Съпруг | Алберт фон Сакс-Кобург-Гота (10 февруари 1840 – 14 декември 1861)[1] |
Деца | Виктория Сакскобургготска Едуард VII Алиса Сакс-Кобург-Готска Алфред (Саксония-Кобург-Гота) Артър (херцог на Конот и Стратърн) Леополд, херцог Олбани[1] Беатрис Батенберг[1] |
Други роднини | Джордж III Джордж IV (чичо) Уилям IV (чичо) Виктория Евгения Батенберг (внучка) Вилхелм II (внук) Николай II (внук) Джордж V (внук) Мод Уелска (внучка) Александър Алберт Маунтбатън (внук) Леополд Маунтбатън (внук) Морис Виктор Батенберг (внук) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Виктория в Общомедия |
Виктория е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на крал Джордж III. През 1820 г. умират и баща ѝ, и дядо ѝ и тя расте, възпитавана от майка си Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, която е с немско потекло. Наследява трона на 18-годишна възраст, след като и тримата ѝ чичовци умират, без да оставят наследници. Обединеното кралство вече е установена конституционна монархия, в която монархът има относително малка директна политическа власт. Виктория се опитва неявно да влияе върху политиката и назначенията на правителството, но с променлив успех. Министър-председатели по нейно време са лорд Мелбърн, лорд Дарби, лорд Ръсел, лорд Абърдийн, лорд Палмерстън, Бенджамин Дизраели, Уилям Гладстон, лорд Солсбъри и лорд Роузбъри. Макар и да играе малка роля в политиката, тя става олицетворение на английската нация, на Британската империя, на сдържаното и образцово поведение и личния морал.[2] Успехът ѝ като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица и матриарх на голямо семейство.[3]
Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, през 1840 г. Бракът им е щастлив и техните девет деца се женят в кралски и благороднически семейства из цяла Европа, като роднинските им връзки носят на майка им прозвището „бабата на Европа“. След преждевременната смърт на Алберт през 1861 г. кралицата води затворен живот в пълен траур в продължение на години. В резултат на тази изолация временно се засилват републиканските настроения в кралството, но по-късно монархията възвръща популярността си. Празненствата по повод златния (50 години) и диамантения (60 години) юбилеи от възкачването на трона на Виктория се запомнят като големи събития.
Управлението на кралица Виктория носи името Викторианска епоха. Това е период на дълбоки обществени, икономически, военни и технологични промени в Обединеното кралство и териториална експанзия на Британската империя. Първата половина на Викторианската епоха съвпада с разцвета на Индустриалната революция, която е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото и икономиката.
Виктория е последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник Едуард VII е вече от династията на баща си Сакс-Кобург и Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска).