Виктор Емануил III Савойски
Крал на Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Виктор Емануил III Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele III di Savoia), роден Виктор Емануил Фердинанд Мария Януарий Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele Ferdinando Maria Gennaro di Savoia; * 11 ноември 1869, Неапол, Кралство Италия; † 28 декември 1947, Александрия, Египет), е крал на Италия (1900 – 1946), император на Етиопия (1936 – 1943), пръв маршал на Империята заедно с Мусолини (от 4 април 1938) и крал на Албания (1939 – 1943). Абдикира на 9 май 1946 г. в полза на сина си Умберто II. Баща е на царицата на българите Йоанна.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Виктор Емануил.
Виктор Емануил III Савойски Vittorio Emanuele III di Savoia | |
крал на Италия | |
Роден | Виктор Емануил Фердинанд Мария Януарий Савойски
11 ноември 1869 г.
|
---|---|
Починал | 28 декември 1947 г. (78 г.)
|
Погребан | Италия |
Религия | Нерелигиозност[1][2] |
Управление | |
Период | 29 юли 1900 – 9 май 1946 |
Предшественик | Умберто I |
Наследник | Умберто II |
Други титли | император на Етиопия крал на Албания |
Герб | |
Семейство | |
Род | Савойска династия: Савоя-Каринян |
Баща | Умберто I Савойски |
Майка | Маргарита Савойска |
Съпруга | Елена Петрович-Негош |
Деца | Йоланда Маргарита Мафалда Мария Умберто II Джована Елисавета (Йоанна Българска) Мария Франчека |
Подпис | |
Уебсайт | |
Виктор Емануил III Савойски в Общомедия |
При раждането си получава титлата „принц на Неапол“ с ясното намерение да подчертае наскоро постигнатото национално единство.
Дългото му управление (46 години) е свидетел, освен на двете световни войни, на въвеждането на всеобщото избирателно право за мъжете (1912) и за жените (1946), първите важни форми на социална защита, упадъка и колапса на либералната държава (1900 – 1922), раждането и разпадането на фашистката държава (1925 – 1943), разрешаването на римския въпрос[N 1] (1929), постигането на максималните териториални граници на Обединена Италия и големите завоевания в колониалната сфера (Либия и Етиопия). Той умира малко повече от година и половина след края на Кралство Италия.
След победата в Първата световна война е наречен „Кралят войник“.
Изиграва фундаментална роля за края на италианския неутралитет и за влизането в Първата световна война, за утвърждаването на фашизма, в колониалните войни и за влизането на Италия във Втората световна война, за падането на Мусолини, което е последвано от прибързаното бягство от Рим след примирието от 1943 г., оставяйки армията и цивилните на себе си. През 1946 г. той прави закъснял опит да спаси монархията, като абдикира в полза на сина си и избира самоизгнание в Египет.