Видизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Видизмът (на английски: Speciesism) (още видовизъм или видова дискриминация) е приписване на различни стойности и права или определено отношение към индивидите само на базата на видовата им принадлежност. Терминът се използва понякога от защитниците на правата на животните, които твърдят, че видизмът е предразсъдък, сходен с расизма и сексизма заради това, че отношението към индивидите е предопределено от груповата им принадлежност и от морално ирелевантни разлики. Те твърдят, че видовата принадлежност няма морално значение.[1][2]
Понятието обхваща две идеи. От една страна се отнася до антропоцентризма – вярването, че човекът е центърът на вселената, – а тук, в частност, че интересите на член на човешкия вид винаги преобладават при конфликт на интереси с членове на други видове. От друга страна, терминът се отнася до приписването на по-голямо или по-малко морално значение на другите животни на базата на статута на вида им, предоставен от човека: например, интересите на домашните любимци и животните от застрашен вид биха били по-зачетени от интересите на селскостопанските животни, лабораторните животни или на животните, считани за вредители или дивеч.[1][3]
Терминът „видизъм“ е представен през 1970 г. от британския психолог Ричард Райдър[1][4] по аналогия с понятията „расизъм“ и „сексизъм“ с цел да се изобличи една доминираща идеология по същия начин, както понятието „патриархат“ е било заето от феминизма, за да разобличи вездесъщата и невидима идеология в основата на различни несправедливости. През 1975 г. австралийският философ Питър Сингър разпространява идеята чрез книгата си „Освобождение на животните“.[5]