град в община Септември, обл. Пазарджик From Wikipedia, the free encyclopedia
Вѐтрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.[2]
| Ветрен | |
 Сградатата на кметството във Ветрен | |
  Ветрен  Ветрен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2844 души[1] (15 март 2024 г.) 44,1 души/km² |
| Землище | 64,545 km² |
| Надм. височина | 360 m |
| Пощ. код | 4480 |
| Тел. код | 03584 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | PAZ29-04 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
| Уебсайт | vetrenforever.alle.bg |
| Ветрен в Общомедия | |
Ветрен се намира между височините на изток от рида Ветрен[3]. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.
Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.
В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.[4]
Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.
По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане
„...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.
Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди….
— К. Ст.
Френският поет Алфонс дуо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен:
„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“ [5]
При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6].
Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.[7]
На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).
Жителите на град Ветрен са православни християни.
През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.
Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.
Друго интересно събитие е традиционният събор, който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „Паланката“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.
Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.
По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).
Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е тепси кебап.
Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.
ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
