From Wikipedia, the free encyclopedia
Великото херцогство Франкфурт (на немски: Großherzogtum Frankfurt; на френски: Grand-duché de Francfort) съществува от 1810 до 1813 г. в Рейнския съюз с площ от 5160 км² и 302 000 жители (1810). Неговата резиденция е Ашафенбург.
Велико херцогство Франкфурт | |
1810 – 1813 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Велико херцогство Франкфурт в Общомедия |
На 19 февруари 1810 г. Наполеон I подписва държавен договор, с който се основава Великото херцогство. Той назначава Карл Теодор фон Далберг, последният архиепископ на Майнц и курфюрст за велик херцог на Франкфурт (1810 – 1813).
Херцогството се състои от бившите имперски градове Франкфурт на Майн и Вецлар, Княжество Ашафенбург, Фулда и Ханау. Великият херцог отстъпва Регенсбург на Бавария; за негов наследник е назначен Йожен дьо Боарне.
На 16 август 1810 г. се въвежда нова Конституция на Великото херцогство по образец на Наполеоновия кодекс (Code Civil).[1] Далберг премахва крепостничеството, реформира училищната система и издава закон за еманципацията на евреите. Далберг напуска Великото херцогство на 30 септември 1813 г. и се отказва от трона на 28 октомври в полза на доведения син на Наполеон Йожен дьо Боарне.
След битката при Лайпциг (16 – 19 октомври 1813) и Виенския конгрес (1814 – 1815) Великото херцогство се разпада. Фулда и Ханау отиват към Хесен-Касел, Ашафенбург в Бавария, Вецлар в Прусия. Град Франкфурт става отново свободен град.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.