Велико национално събрание на Турция
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Великото национално събрание на Турция (на турски: Türkiye Büyük Millet Meclisi, съкратено TBMM), наричан просто Меджлис е еднокамарен турски парламент. Това е единственият законодателен орган, определен с турската конституция от 1921 г. Основан е по време на турската война за независимост в Анкара на 23 април 1920 г.[1]. Тогавашното правителство, известно като „Първи кабинет на изпълнителните министри на Турция“ (на турски: İcra vekilleri heyeti е формирано през май 1920 г., като парламентът избира членовете му и избира за президент Мустафа Кемал Ататюрк, като им поставя задача да основат нова държава след окупацията на Константинопол и разпада на Османската империя. Настоящият национален парламент на Турция е негов правоприемник.
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
| Велико национално събрание Mеджлис | |
.svg) | |
 Сградата на парламента | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Тип | еднокамарен парламент |
| Ръководители | |
| Председател | Нуман Куртулмуш |
| Партия | ПCP |
| Избран | 7 юни 2023 г. |
| Състав | |
| Членове | 600 |
.svg) | |
| Допълнителна информация | |
| Основаване | 23 декември 1876 г. (като Общо събрание) 23 април 1920 г. |
| Последни избори | 14 май 2023 г. |
| Седалище | Анкара, Турция |
| Уебсайт | www.tbmm.gov.tr |
| Велико национално събрание на Турция в Общомедия | |
Великото национално събрание на Турция е свикано през април 1920 г. с цел приемането на конституция, което става факт през януари 1921 г. Инициатор на свикването на новия представителен орган е лидерът на националноосвободителното движение Мустафа Кемал Ататюрк.
На 28 януари 1920 г. в Константинопол новоизбраната камара, в която мнозинството от депутатите са привърженици на кемалисткото движение, приемат „Декларация за независимост на Турция“, по-известна като Национален турски пакт, или Национален обет (на турски: Misak-ı Millî)[1]. Териториалните въпроси в този документ са решени по следния начин: въпросът за арабските земи ще бъде решен с плебисцит от тяхното население, а земите, населени с представители на турската нация, трябва безусловно да останат в Турция. Като територия на турската нация, се разбира цялата територия на съвременна Турция с изключение на Западна Тракия и районите на Карс, Ардаган и Батуми, където се предполага провеждането на референдум за държавната принадлежност.
В отговор на приемането на Националния обет държавите от Антантата на 16 март 1920 г. започват да завземат ключови здания в Константинопол и да арестуват турски националисти, които са интернирани на остров Малта. На 18 март османският парламент протестира срещу тези действия и е разпуснат.
На 19 март намиращият се в Анкара Мустафа Кемал изпраща телеграма до всички губернатори на провинции и командващи на военните части, в която им предлага да вземат участие във „формирането на асамблея, която да има извънредна власт по въпросите, свързани с управлението на нацията“; султанското правителство, превърнало се в марионетка на интервентите, е напълно дискредитирано, а събралото се в Анкара Велико народно събрание става негова алтернатива.
Турция има история на парламентарно управление от края на XIX век. То включва опитите за ограничаване на абсолютната монархия по време на Първата конституционна епоха (установяването на конституционна монархия и двукамерен парламент с Османската конституция), както и националните събрания, избирани през Втората конституционна епоха след фактическото разпадане на Османската империя в началото на XX век и преди обявяването на Република Турция.
Премахването на Османския султанат от Великото национално събрание на Турция на 1 ноември 1922 г. слага край на Османската империя, основана през 1299 г.
На 11 ноември 1922 г. на Лозанската конференция е признат суверенитетът на събранието, упражняван от правителството в Анкара, над Турция. Последният султан, Мехмед VI, напуска османската столица Константинопол на 17 ноември 1922 г. Легалната позиция е утвърдена с подписването на Лозанския договор на 24 юли 1923 г.
Османският халифат е премахнат на 3 март 1924 (27 Rajab 1342 AH) с декрет на Великото национално събрание на Турция. Това е една от реформите на Ататюрк направени след обявяването на Турция за република и премахването на Османската империя.[2] Последният османски халиф Абдул Меджид II, който не е султан, е свален и прогонен от Турция заедно с Мустафа Сабри, последният шейх юл-ислям.
