Българска филология

Българска филология е учебна дисциплина и научна (филологическа) област, която изучава езика, текстовете, текстологията, литературата, обичаите, традициите, етнографската и духовната култура на българите. Тя е и клон на славянската филология или в по-общ смисъл на славистиката, която е науката за славянските езици и културата на славянските народи.

История на специалността

Филологическите университетски специалности възникват в Русия през средата на 19 век, а с това и изучаването на руска филология. Така и в България в началото на 20 век в СУ е създаден филологическия факултет с неговите западни и славянски специалности.

Университетската специалност „Българска филология“ става самостоятелна специалност с отличаващо се за новото комунистическо държавно устройство значение в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1947 г. при разделянето на съществуващата от основаването на университета специалност „Славянска филология“, и е неин пряк наследник и правоприемник. През 1947 г. от специалността „Славянска филология“ са отделение специалностите „Българска филология“ и „Руска филология“ съответно, а под названието „Славянска филология“ вече се разбират специалностите, свързани с по-малките славянски езици като „Полска филология“, „Чешка филология“ и други, като Славянския факултет променя или добавя нови филологически специалности. Тоест делението продължава, а настоящите специалности под названието „Славянска филология“ в СУ „Климент Охридски“ са „Полска филология“, „Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език“, „Словашка филология“, „Чешка филология“ и „Украинска филология“.

Обучението в България по специалността „Българска филология“ включва и изучаването на литературата – не само българската, но и европейската, а и също световната като цяло. Тоест, по същество, специалността е теоретичната филология (с литературна и с лингвистична част). Обучението в България (бакалавърска степен) преминава в 4/5-годишен курс (съответно в редовна/задочна форма на обучение) и завършва с писмен държавен изпит или защита на дипломна работа. В Софийския университет, студентите задължително придобиват педагогическа правоспособност. В повечето от другите университети педагогическата практика е по избор, тъй като се смята, че специалността подготвя филолози, които могат да получат педагогическа правоспособност само по желание. Според действащия учебен план в Софийския университет, задължителните учебни дисциплини са:

• Увод в общото езикознание
• Старобългарска литература
• Литература за деца и юноши
• Антропология на българите. Български фолклор
• Филологически практикум
• Българска лексикология
• Руски език
• Старогръцки език
• Увод в теория на литературата
• Старобългарски език
• Антична и средновековна литература
• Фонетика и фонология на българския език
• Западноевропейска литература
• Руска класическа литература
• Българска възрожденска литература
• Съвременен български език. Морфология
• Българска диалектология
• Славянски език
• История на българския език
• История на българския книжовен език
• Сравнителна граматика на славянските езици
• Славянски литератури
• Българска литература от Освобождението до Първата световна война
• Българска литература между двете световни войни
• Съвременна българска литература
• Съвременен български език - синтаксис
• Руска литература - XX век
• Педагогика
• Психология
• История на българския книжовен език
• Методика на обучението по български език
• Методика на обучението по българска литература
• Стилистика на българския книжовен език
• Аудиовизуални и информационни технологии в обучението

Известни професори

В специалността българска филология са преподавали едни от най-известните български учени-хуманитаристи, като Кирил Димчев и Кирил Мирчев, чл.-кор, акад. Владимир Георгиев, акад. Емил Георгиев, акад. Петър Динеков, чл.-кор. Иван Добрев и много други.