Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)

Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е лява политическа партия.

Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Ръководител(и)	Димитър Благоев
Основател(и)	Димитър Благоев
Основана	1903 г.
Разформирована	1919 г.
Предшествана от	БРСДП
Наследена от	БКП (т.с.)
Вестник	„Работнически вестник“
Младежка организация	СРСДМ
Идеология	Марксизъм
Полит. позиция	крайнолява

Организацията съществува с това име до 1919 г., когато е преименувана на Българска комунистическа партия.^[1] През цялото ѝ съществуване неин водач и неоспорим идеологически авторитет е Димитър Благоев.^[2]

История

На конгрес в Русе през 1903 г. БРСДП се разделя на две по идеологически признак. Дясното крило на БРСДП, защитаващо реформистки позиции, се обособява в БРСДП (ш.с.), а лявото крило – в БРСДП (т.с.)

Наречена е партия на „тесните социалисти“ в противоположност на „широките социалисти“. Те от своя страна получават името си заради „широкото разбиране“ на марксизма, „широка работа“ сред множество слоеве на обществото и заради „широките критерии“ за членство в партията си.

БРСДП (т.с.) от своя страна тълкува Карл Маркс в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да ѝ станат членове.

БРСДП (т.с.) възприема за свой орган вестник „Работнически вестник“, а за научно-теоретична трибуна – списание „Ново време“. Под ръководството на партията и в тясна връзка с нея се създават Общ работнически синдикален съюз (1904) и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (1912).

Партията преживява още две разцепления – с прогресисти и анархо-либерали, съответно през 1905 г. и 1908 г. Въпреки това, влиянието ѝ нараства неколкократно. През 1902 г. печели 2 депутатски места, а през 1914 г. – 12. През 1908 г. получава 2600 гласа на общинските избори, а през 1911 г. – 13 000. През следващите, партията печели местните избори в редица общини – Самоков, Сливен, Дупница, Плевен, Варна, Нова Загора. Привържениците на партията наричат управлението ѝ на тези общини – общински комуни.

През 1912 – 1913 БРСДП (т.с.) се обявява против Балканската и Междусъюзническата война и издига идеята за Балканска федеративна република. Обявява се и срещу участието на България в Първата световна война, застава на позициите на Цимервалдската левица за това „да се превърне империалистическата война в гражданска“. Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на социалшовинистките позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.

Приветства Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и все повече се сближава с болшевиките и Ленин. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на Войнишкото въстание и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.

На своя XXII конгрес през 1919 г. партията се преименува в БКП (т.с.).

Участия в избори

Парламентарни

година	избори	гласове	%	резултат
1908	Народно събрание	1 505	0,3%	0 / 203
юни 1911	Велико Народно събрание	9 220	1,7%	1 / 208
септември 1911	Народно събрание	12 850	2,5%	0 / 212
1913	Народно събрание	54 217	10,1%	18 / 204
1914	Народно събрание	43 251	5,7%	11 / 245

Бележки

1. peshterainfo.com
2. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 24 – 26.