Буджак

Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия в Украйна и Молдова. Характеризирайки се с пъстър етнически състав, той е сред най-своеобразните региони в тези страни в езиково и културно отношение.

Вижте пояснителната страница за други значения на Буджак.

---

Буджак

Буджак в Украйна

Буджак в Общомедия

Разположение

На север историческата му граница минава по Северния Траянов вал в Бесарабия. На юг заема Буджакската степ и част от Дунавската делта (северно от най-северния Килийски ръкав). Разположен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър, днес включва:

• най-югозападната част на Украйна (в Одеска област) и
• повечето южни гранични райони от Молдова.

Название

Името Буджак е дадено на тази част от Бесарабия по време на османското владичество в периода 1484 – 1812 г. Произлиза от турската дума bucak, която се превежда като „ъгъл, кът, тихо място“, тъй като районът е затворен географски между Черно море, Дунав, Днестър, Прут и хълмистата част на север.

Всъщност той рядко е наричан с названието Буджак, така се среща предимно в румънски и турски източници. Вместо него се ползва терминът Южна Бесарабия. С по-общия термин Бесарабия се обозначава източната част на историческата област Молдова.

История

Буджак (горе вдясно) към 680 г. при Аспарух, ограничен от Северния Траянов вал

В античните времена Буджак е обитаван от голямото тракийско племе даки и отчасти от скитите. В VII и съответно VI век пр. н.е. древни гръцки колонизатори основават два пристанищни града при устието на реките Дунав и Днепър, известни като Ликостомо и Тирас.^[1] По онова време районите около бреговете на Черно море са под властта на древногръцки градове-държави, скитите и държавата на даките. През II век пр. н.е. в Южна Бесарабия се заселват и келти.

През I век римляните завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на Римската империя през 395 година провинцията е включена в състава на Византия. От I век до нашествието на аварите в 558 г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите^[2].

България при цар Самуил

България при цар Тодор Светослав

Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища, през които преминават народите от Великото преселение. Идвайки от районите на Монголия, те се заселват в Панония, като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на Ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От 387 г. е контролиран де факто от хуните. В периода от 558 до 567 г. е под властта на аварите, а след това славяните заселват областта до 679 година, когато българският хан Аспарух се установява в местността, наричана от българите Онгъл. От 681 г. районът влиза в състава на славянобългарската държава и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на XI век, когато при Цар Самуил българските боляри Петър и Боян^[3] тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват „Записките на Готския топарх“ от 1003 г. описание на събития от византийския началник на областта Готия в Северното Причерноморие, между Крим и днешна Одеса, който след като споделя, „че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях“ също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.^[4]

През XI век Буджак е заселен от печенегите, а след това, в XII век – и от куманите. След възстановяването на България през 1185 г. областта отново влиза в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато бива завладянο от Монголската империя. По времето на монголците наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава Генуа. Българското управление над областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. От 30-те години на XIV век Буджак е управляван от влашкия владетел Иванко I Басараб, откъдето произлиза и прозвището на областта.

Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано и през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273 – 1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.^[5]

Крепост от XVI век до град Белгород Днестровски (Акерман, Четатя Алба)

През 1484 г. молдовският княз Стефан Велики е принуден да предаде крепостите Килия и Акерман (Белгород Днестровски) на Османската империя, а в 1538 г. войводата Петру Рареш е насилствено задължен да даде крепостта Бендери, като по този начин Молдова, и в частност Буджак, на практика става васално войводство на Отоманската империя, което запазва сравнително голяма вътрешна автономия. В Буджака се установяват ногайци.

В периода на Руско-турската война от 1806 – 1812 Буджак е опустошен от Русия. Според мирния договор, подписан през 1812 година в Букурещ, територията източно от реката Прут, в това число и Южна Бесарабия, се дава на Руската империя. След анексирането на тази област, името Бесарабия започва да се използва много често за различаване на Източна Молдова, която става част от Русия, от Западна Молдова, която през 1859 г. се обединява с Влашко.

След провала на Русия в Кримската война от 1856 година, бесарабските градове Рени, Измаил, Болград и Килия са отстъпени от Руската империя на Княжество Молдова. След обединението през 1859 г. с Влашко, на 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. Последвалата нова Руско-турска от 1877 – 1878 г. и подписаните Санстефански и Берлински мирен договор признават пълната независимост на Румъния от Османската империя, но тя е принудена да върне териториалните придобивки от 1856 г. на Русия.

През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима и се присъединява към Румъния. Обединението на Източна Молдова с Кралство Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920 година, но това не е признато от Съветския съюз. Тя е анексирана от СССР през 1939 г. след Пакта Молотов-Рибентроп, но Румъния възвръща територията ѝ през 1941 г. В 1944 г. тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска съветска социалистическа република, която през 1991 г. обявява своята независимост. По-голямата част от Южна Бесарабия, т.е. от Буджака, е присъединена към Украинската ССР, от 1991 г. – Република Украйна. Днес тази мултиетническа провинция е част от Одеска област.

Съставни части

Украински Буджак

Етноси

Райони в Украински Буджак преди 2020 г.

Землища на етническите групи в Буджак:

  украинци

  българи

  руснаци

  молдовци и румънци

  гагаузи

Буджак в Украйна до лятото на 2020 г. обхваща административно териториите на 2 града с областно значение и 9 административни района (показани на картата):

• градове с областно значение: Измаил, Белгород Днестровски;
• административни райони: Арцизки район, Белгородднестровски район, Болградски район, Измаилски район, Килийски район, Ренийски район, Саратски район, Тарутински район, Татарбунарски район.

На 17 юли 2020 година е прието ново административно-териториално деление на Одеска област. В резултат от реформата остават само 7 обединени района в областта,^[6][7] като градовете с областно значение са присъединени към едноименните райони.

Новите райони в Украински Буджак обединяват по 3 бивши района:

• • Белгородднестровски район (източната част),
  • Болградски район (западната част),
  • Измаилски район (южната част).

Численост на етническите групи по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:^[8]

Район или град с областно значение	Общо	Украинци	Българи	Руснаци	Молдовци	Гагаузи	Беларуси	Румънци	Арменци	Германци	Други	Незаписани
Буджак	623 662	251 778	129 023	125 988	78 888	24 888	2169	1741	835	510	7662	180
Арцизки район	51 742	14 156	20 161	11 508	3276	946	187	190	82	71	1162	3
Белгород Днестровски	57 550	36 074	2114	15 938	1599	254	343	147	155	81	845	0
Белгородднестровски район	62 326	51 028	759	5485	3901	189	244	293	59	68	300	0
Болградски район	74 951	5667	45 576	6020	1172	14 008	190	142	108	37	2031	0
Измаил	85 098	32 500	8609	37 166	3670	788	527	244	161	70	1198	165
Измаилски район	54 692	15 798	14 072	8870	15 083	230	89	160	37	16	337	0
Килийски район	59 837	26 659	2559	17 977	9442	2263	188	167	40	43	492	7
Ренийски район	40 680	7196	3439	6136	19 938	3216	164	18	32	36	505	0
Саратски район	49 907	21 918	9988	7915	9435	171	72	40	74	16	276	2
Тарутински район	45 169	11 055	16 958	6295	7456	2722	102	174	61	55	290	1
Татарбунарски район	41 710	29 727	4788	2678	3916	101	63	166	26	17	228	0

Дял на етническите групи по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г. (в проценти, %):^[8]

Район или град с областно значение	Украинци	Българи	Руснаци	Молдовци	Гагаузи	Беларуси	Румънци	Арменци	Германци	Други	Незаписани
Буджак	40.370	20.687	20.201	12.649	3.990	0.347	0.279	0.133	0.081	1.228	0.028
Арцизки район	27.358	38.964	22.241	6.331	1.828	0.361	0.367	0.158	0.137	2.245	0.005
Белгород Днестровски	62.682	3.673	27.694	2.778	0.441	0.596	0.255	0.269	0.140	1.468	0.000
Белгородднестровски район	81.872	1.217	8.800	6.259	0.303	0.391	0.470	0.094	0.109	0.481	0.000
Болградски район	7.560	60.807	8.031	1.563	18.689	0.253	0.189	0.144	0.049	2.709	0.000
Измаил	38.191	10.116	43.674	4.312	0.925	0.619	0.286	0.189	0.082	1.407	0.193
Измаилски район	28.885	25.729	16.218	27.578	0.420	0.162	0.292	0.067	0.029	0.616	0.000
Килийски район	44.552	4.276	30.043	15.779	3.781	0.314	0.279	0.066	0.071	0.822	0.011
Ренийски район	17.689	8.453	15.083	49.011	7.905	0.403	0.044	0.078	0.088	1.241	0.000
Саратски район	43.917	20.013	15.859	18.905	0.342	0.144	0.080	0.148	0.032	0.553	0.004
Тарутински район	24.474	37.543	13.936	16.506	6.026	0.225	0.385	0.135	0.121	0.642	0.002
Татарбунарски район	71.270	11.479	6.420	9.388	0.242	0.151	0.397	0.062	0.040	0.546	0.000

Езици

Местни съвети в Буджак, където за мнозинството от населението роден език е (според пребр. на населението през 2001 г.):

  Украински

  Руски

  Български

  Молдовски

  Гагаузки

  Албански

Численост на населението по роден език, по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:^[9]

Район или град с областно значение	Общо	Руски	Украински	Български	Молдовски	Гагаузки	Цигански	Беларуски	Арменски	Други	Незаписани
Буджак	623 662	219 328	201 111	111 977	64 344	21 018	1096	519	473
Арцизки район	51 742	22 140	9438	17 583	1591	432	100	25	54	375	4
Белгород Днестровски	57 550	31 263	24 081	903	711	110	76	77	59
Белгородднестровски район	62 326	8080	50 339	341	3120	105	105	78	36	115	7
Болградски район	74 951	12 233	3650	43 132	718	13 332	127	60	66	1633	–
Измаил	85 098	63 180	15 353	3898	1538	327	225	74	65	271	167
Измаилски район	54 692	11 790	14 404	13 610	14 333	140	158	50	30	176	1
Килийски район	59 837	26 465	21 598	1507	7667	2205	126	44	32	191	2
Ренийски район	40 680	15 411	2955	2688	16 609	2751	8	29	14	215	–
Саратски район	49 907	10 690	20 606	9549	8795	73	9	18	53	109	5
Тарутински район	45 169	14 874	8489	14 305	5727	1492	48	37	47	148	2
Татарбунарски район	41 710	3202	30 198	4461	3535	51	114	27	17	105	–

Дял на населението по роден език, по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г. (в проценти, %):^[9]

Район или град с областно значение	Руски	Украински	Български	Молдовски	Гагаузки	Цигански	Беларуски	Арменски	Други	Незаписани
Буджак	35.167	32.246	17.954	10.317	3.370	0.175	0.083	0.075
Арцизки район	42.789	18.240	33.982	3.074	0.834	0.193	0.048	0.104	0.724	0.007
Белгород Днестровски	54.323	41.843	1.569	1.235	0.191	0.132	0.133	0.102
Белгородднестровски район	12.964	80.767	0.547	5.005	0.168	0.168	0.125	0.057	0.184	0.011
Болградски район	16.321	4.869	57.546	0.957	17.787	0.169	0.080	0.088	2.178	–
Измаил	74.243	18.041	4.580	1.807	0.384	0.264	0.086	0.076	0.318	0.196
Измаилски район	21.557	26.336	24.884	26.206	0.255	0.288	0.091	0.054	0.321	0.001
Килийски район	44.228	36.094	2.518	12.813	3.685	0.210	0.073	0.053	0.319	0.003
Ренийски район	37.883	7.264	6.607	40.828	6.762	0.019	0.071	0.034	0.528	–
Саратски район	21.419	41.288	19.133	17.622	0.146	0.018	0.036	0.106	0.218	0.010
Тарутински район	32.929	18.793	31.669	12.679	3.303	0.106	0.081	0.104	0.327	0.004
Татарбунарски район	7.676	72.399	10.695	8.475	0.122	0.273	0.064	0.040	0.251	–

Молдовски Буджак

Молдовски Буджак обхваща почти всички южни гранични райони на Молдова:

• Териториална административна единица Гагаузия;
• административни райони:
  • Тараклийски район,
  • Каушенски район,
  • Щефанводски район^[10].

Вижте също

• Бесарабски българи
• Онгъл

Бележки

1. ((ro)) Viata Basarabiei Архив на оригинала от 2006-04-14 в Wayback Machine., посетен на 24 февруари 2007
2. ((en)) Toponymy and ethnic Realities at the Lower Danube in the 10th Century, посетен на 24 февруари 2007
3. П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121 – 144
4. Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296 – 302.
5. Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300 – 1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322 – 1323 г.)
6. Постанова Верховної Ради України „Про утворення та ліквідацію районів“
7. Нові райони: карти + склад
8. „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2017. (на украински)
9. „Linguistic composition, all division: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2017. (на украински)
10. Территориальное разграничение между МССР И УССР в 1940 году: политологический подход к историческим событиям / Статьи / eNews // eNews.md. Посетен на 2018-05-20.

Литература

• В Общомедия има медийни файлове относно Буджак
• Філіпова, М. Масово-формулярні матеріали як джерело для історико-демографічних та антропонімічних досліджень болгарського населення Буджака першої половини XIX століття. – УКРАЇНСЬКИЙ ІСТОРИЧНИЙ ЗБІРНИК, Т. 13 (2010), c.76 – 84
• Описание Бессарабии или Буджака. – Аккерман, 1899