Бруно Бауер
германски философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Бруно Бауер (на немски: Bruno Bauer) е германски историк, теолог, журналист и философ, представител на Хегеловата школа (т.нар. хегелианци).
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Бруно Бауер Bruno Bauer | |
германски философ | |
Роден |
6 септември 1809 г.
Айзенберг, Херцогство Саксония-Алтенбург |
---|---|
Починал | |
Религия | атеизъм |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XIX век |
Школа | Рационализъм |
Интереси | Теология, политическа философия |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Бруно Бауер в Общомедия |
Кариерата му минава през два основни етапа, преди и след революциите от 1848 г. По време на 1840-те, (Vormärz или прелюдията към германската революция от март 1848), Бауер е лидер на ляво-хегелианското движение, което изповядва републиканска интерпретация на хегелианството, комбинирайки етически и естетически мотиви. Неговата теория за безкрайното самосъзнание произтича от схващането на Хегел за субективния дух и утвърждава рационалната автономия и историческия прогрес. Изследвайки писмените извори на християнството, Бауер описва религията като форма на отчуждение, която поради несгодите на реалния живот проповядва ирационална, трансцендентна власт над личността, а същевременно толерира проявата на отделни сектантски и материални интереси. Той критикува социалната и правната основи на държавата и нейната ортодоксална религиозна идеология. Анализирайки появата на съвременното масово общество, той отхвърля либерализма заради непоследователността му при противопоставяне на съществуващия ред и поради равнопоставянето на собственост и свобода. Същевременно критикува социализма поради подценяването на индивидуалната автономия. След поражението през 1848 г. Бауер отхвърля Хегел. Той предсказва общата криза на европейската цивилизация, породена от изчерпването на философията и провала на либералните и революционните идеологии, като предсказва, че от кризата ще се породят нови идеи за освобождение. Късните му творби разглеждат появата на Русия като световна сила, с което се ознаменува епохата на глобален империализъм и войни. Тези трудове оказват влияние върху идеите на Ницше за културно обновление. Фридрих Енгелс и Карл Кауцки възприемат в социалистическото движение религиозния критицизъм на Бауер, докато неговият антитрадиционен консерватизъм оказва влияние върху творчеството на Карл Шмит през XX век[1].