река в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Батова река (или Батовска река) е река в Североизточна България, област Варна – община Аксаково и област Добрич – общини Добричка и Балчик, вливаща се в Черно море.[1] Дължината ѝ е 38,7 km. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на речното име е узски[2].
Батова река (Батовска река) | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Варна Община Аксаково Област Добрич Добричка община Община Балчик |
Дължина | 38,7 km |
Водосб. басейн | 338,8 km² |
Отток | 0,72 m³/s |
Начало | |
Място | Франгенско плато, на 1,2 km ЮЗ от с. Куманово, Община Аксаково |
Координати | |
Надм. височина | 309 m |
Устие | |
Място | Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Батова река води началото си под името Кавакдере от карство извор, наречен Паласчешме, намиращ се на 309 m н.в. във Франгенското плато, на 1,2 km югозападно от село Куманово, община Аксаково. По цялото си протежение тече в каньоновидна долина със залесени, свлачищни склонове. До село Долище течението ѝ е със северно направление, след което прави голяма дъга, изпъкнала на север, като заобикала Франгенското плато и при село Кранево се влива в Черно море. Долината при устието ѝ е заета от лонгозната гора „Балтата“ и лимана Батовско блато (Балчишка балта). Батова река е единствената добруджанска река с постоянен водоток.
Площта на водосборния басейн на Батова река река е 338,8 km2[3].
Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:
Реката има зимно-пролетно пълноводие, което започва още през ноември, достига максимума си през февруари и завършва през май. Останалите 5 месеца са маловодни с най-ниска стойност през юли и август [5]. Среден годишен отток при село Оброчище – 0,72 m3/s. Според данни от 2001 г. поречието на Батова река се характеризира със средно до слабо замърсени води[6].
По течението на реката са разположени 5 сел:
В долното течение водите на реката се използват за напояване.
По долината на реката в долното ѝ течение преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
През 1935 г. благоустройството и водоснабдяването на Варна се координира от помощник-кмета на града Никола Димитров.[7] и новия кмет Янко Мустаков. Планува се водоснабдяването на града да се осигури с каптажи и извори в помпена централа при село Орешак, през най-високия пункт до село Голяма Франга, откъдето по естествен наклон водопровдът да се спуска към града.[8]
Старата водоснабдителна система на Варна е изградена между 1934 и 1938 от нарочно създадена Дирекция, закрита през 1941 г. Извършва на два етапа водоснабдяването на града, като построява водопровода „Батова-Варна“. Архивният ѝ фонд е запазен частично, като съдържа ситуационни планове на местата, откъдето ще мине водопровода, планове и екзекутивни чертежи на помпените станции и резервоари, поемни условия за отдаване на предприемач отделни видове работа по постройката на водопровода, програма за постройката на водопровода по години, доклади на директора на предприятието за хода на строителството, преписки с различни фирми и протоколи на строителния комитет по доставка на водопроводни тръби, водопроводни части и други строителни материали и по осигуряване на работници[9][10].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.