Батална живопис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Баталната живопис (от френски: bataille – „битка“) е жанр в живописта, който третира военни теми – военния бит, картините на бойните действия, образите на войниците и военачалниците. Картините не само обрисуват батални сцени, но обикновено и прославят героизма на воините. Характерни за баталната живопис са многофигурните сцени и предаването на напрегнатата атмосфера на битката.
Военни сцени са изобразявани още в древността и с всички средства и техники на изобразителното изкуство: в скулптури, стенописи, върху рисувана керамика. Баталната живопис се среща през Средновековието под формата на миниатюри в средновековните хроники. Жанрът се развива и през Ренесанса, когато художниците са рисували в стремеж да предадат максимално сгъстено напрежението във войната. През 17 век тенденцията в баталната живопис е по посока по-точното изобразяване на сраженията.
През 18 и 19 век баталната живопис заема значимо място в европейската живопис, особено в руската и френската, като в творчеството на художници като Йожен Дьолакроа и Василий Суриков проникват хуманистични тенденции, достигащи при Франсиско Гоя и Василий Верешчагин до крайности в изобразяването на ужасите на войната.