Ненко Балкански

Ненко Димитров Балкански е известен български художник.

Ненко Балкански
български художник
Роден	Ненко Димитров Балкански 20 септември 1907 г. Казанлък, Княжество България
Починал	19 септември 1977 г. (69 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Академия	Художествена академия в София
Учители	Никола Маринов и Борис Митов
Направление	живопис
Семейство
Съпруга	Лиляна Просеничкова

Биография

Роден е на 20 септември 1907 г. в Казанлък. През 1925 – 1930 г. учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първа изложба в Казанлък.^[1] През 1930 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939 – 1941 г. специализира във Франция и Италия.^[1]

От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 става професор. Членува в дружество „Родно изкуство“ и Дружество на новите художници.

Умира на 19 септември 1977 г. в София.

Дарение

През 1980 г. съпругата му Лиляна – правнучка на легендарната баба Тонка Обретенова и внучка на Ботевия четник Никола Обретенов, дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели.

Родната къща на художника в Казанлък е музей с експозиция, филиал на Художествената галерия в Казанлък.

Памет

На Ненко Балкански е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Творби

• „Голо тяло“, рисувана 1930 – 1940 г.^[2], маслени бои на фазер, 50,4/40,3, подписана (долу вдясно).
• „Пейзаж с рибари“, рисувана 1940 – 1950 г.^[3], маслени бои на картон, 35/45,6 подписана (долу вдясно).

Признание и награди

• Димитровска награда (1952)
• Орден „Червено знаме на труда“ (1957 и 1959)
• Орден „Кирил и Методий“ - І ст. (1963)
• Орден „Георги Димитров“ (1967)
• Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (1975)

Библиография

• Дечко Узунов. Монография. София: Български художник, 1955, 66 с.
• Мара Георгиева. Монографичен очерк. София: Български художник, 1963, 32 с.