Банска художествена школа

Банската школа е възрожденска художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в Банско и околните селища в Разлога.

Банска художествена школа
Икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов
Вид	иконопис, дърворезба
Период	XVIII – XIX век
Държава	Османска империя, България
Център	Банско
Представители
Зографи	Тома Вишанов, Димитър Молеров, Михалко Голев
Резбари	Борис Зографов
Банска художествена школа в Общомедия

История

Основоположник на Банската художествена школа е Тома Вишанов – Молера, който в края на XVIII и началото на XIX век я формира като живописна школа.^[1] Банската художествена школа влияе силно на Дебърската. Предполага се, че Вишанов учи във Виена в края на XVIII век, където е повлиян от теченията на европейската живопис.

Банската школа съществува като типично Възрожденско явление до Балканската война.

Сред известните родове в банската живопис е родът от Банско Молерови, с най-ярък представител Димитър Молеров, а също така и наследилите го Симеон Молеров и Георги Молеров. Други по-значими представители са Михалко Голев, Димитър Сирлещов и синът му Минчо Сирлещов, Костадин Марунчев, Димитър Неделчов, Иван Терзиев, Стефан Стаматов, Георги Бобошевски, Иван Димитров, Христо Гълъбов и други. Представители на школата са и членовете на така наречената Арнаутска група, от която се открояват Велян Огненов (Уста Велян) и неговият син Ангел Велянов^[2] и други.^[3]

Четките на банските зографи присъстват като елемент в герба на Банско.^[4]

• 
  Свети Георги и Свети Димитър, XIX век, НИМ
• 
  Свети Трифон и Свети Прокопий, ΧΙΧ век, НИМ

Художествено наследство

Възкресение Лазарово. Стенопис от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г. Днес в Постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“

Наследството на Банската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба. Нейните представители работят в различни краища на Македония и Света гора. Сред резбарите по-известни са Уста Велян, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и други. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица“ и старият иконостас в гробищната черква „Успение Богородично“ в Банско.

Банската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика. Тома Вишанов създава прогресивен за времето си и сложен стил. Синът му Димитър Молеров, отчитайки консервативния вкус на съвременниците си, връща стила си назад и рисува по светогорски маниер.^[5]

Известни произведения на Банската художествена школа се намират в:

• Рилският манастир в църквата „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“ и двата странични параклиса в Централната църква;
• църквата „Свети Димитър“ в Марулево;
• църквата „Света Троица“ в Банско;
• църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево;
• църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Добринище;
• църквата „Свето Сретение Господне“ в Добърско;
• църквата „Свети Архангел Михаил“ в Осеново;
• църквата „Свети Георги“ в Разлог;
• църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград;
• църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко;
• църквата „Свети Димитър“ в село Палат.

Изследвания

• Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
• Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14 – 15 декември 2001 г. С., 2008, 76 – 84.

Бележки

1. Банска художествена школа.
2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 68.
3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 26.
4. Наредба за символиката и отличията на община Банско, стр. 4 // Официален сайт на община Банско, 10 август 2016. Посетен на 4 август 2018.
5. Българско Възраждане^{[неработеща препратка]}.