Байбарс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ал-Малик Ал Захир Рукнадин Байбарс Ассалихи, известен само като Байбарс, е четвъртият мамелюкски султан на Египет и Сирия, талантлив военачалник от кумански произход. Издига се от обикновен слуга до султан, който управлява между 1260 и 1277 и обединява Сирия и Египет. Известен е с военните си кампании срещу монголците и кръстоносците[1]:с. 239 и с вътрешните административни реформи. В арабския свят все още е популярна народната легенда Sirat Baybars, разказваща за живота му.[2]