Ацо VII д’Есте

Ацо VII д’Есте, известен също като Ацо Новело (на италиански: Azzo VII d’Este, Azzo Novello; * 1205, Ферара, Папска държава; † 16 февруари 1264, Пулия, Италия) е от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г. маркграф и господар на Ферара.

Ацо VII д’Есте Azzo VII d'Este
маркграф на Ферара
Роден	1205 г. Ферара, Папска държава
Починал	16 февруари 1264 г. (59 г.) Пулия, Италия
Управление
Период	1215 – 1222 1240 – 1264
Предшественик	Алдобрандино I д’Есте
Наследник	Обицо II д’Есте
Герб
Семейство
Род	Есте (династия)
Братя/сестри	Алдобрандино I д'Есте
Деца	Риналдо I д’Есте
Ацо VII д’Есте в Общомедия

Произход

Той е син на Ацо VI (1170 – 1212) и съпругата му Аликс (Алиса) дьо Шатильон († 1235), дъщеря на Рено дьо Шатильон, княз на Антиохия. Баща му е убит през 1212 г. във войната против Ецелино II да Романо от аристократичната фамилия Алдобрандески.

Биография

Ацо VII наследява по-големия си полубрат Алдобрандино I д’Есте (1190 – 1215). През 1222 г. трябва да отстъпи Ферара на Салинджера II Торели. За компенсация получава от император Фридрих II териториите Адрия и Ровиго. Той става скоро водач на гвелфите в маркграфствата, които са против политиката на императора.

През 1240 г. Ацо VII е избран за сеньор на Ферара и Венеция обсажда града. През 1242 г. е избран за доживотен подест.

През 1249 г. в битката при Фосалта (Модена) е пленен крал Енцио от Сардиния, син на император Фридрих II.

През 1253 г. Ацо става подест на Мантуа. През септември 1259 г. помага в загубата на императорския поддръжник Ецелино III да Романо в битката при Касано д'Ада.^[1][2] Папа Александър IV обявява кръстоносен поход против Ецелино, в който участват Ферара, Болоня и Милано.

Негов наследник става внукът му Обицо II.

Брак и потомство

∞ 1. през 1221 г. за Джована († 1233), от която има четири децаː

• Риналдо I д’Есте (* 1230, † 1251), умира в затвор в Апулия, след затварянето му от императора през 1239 г.
• Беатриче II д'Есте († 18 януари 1262), монахиня във Ферара 1254 г., 1256 г. абтиса на манастир Сан Антонио в Полезине
• Кубитоза д'Есте, омъжена за Изнардо, маркиз на Маласпина
• Констанца д'Есте († сл. 1315), омъжена I. за Умберто, граф на Марема († 1264); II. за Гулиелмо Палавичини († 1284), маркиз на Шипионо; монахиня в Сан Антонио, Ферара

∞ 2. през 1238 г. за Амабилия (Мабила) Палавичини, дъщеря на Гуидо Палавичини, от която няма с деца. Тя се грижи за децата на Джована.

Литература

• Acorsi Sara: Storia breve di Azzo VII tra Ferrara, Este e Grottazzolina, Cirelli & Zanirato 2007, ISBN 978-88-902193-4-4.

Източници

1. Dr. Kortüm, Friedrich (1863). Geschichtliche Forschungen im Gebiete des Alterthums, des Mittelalters und der Neuzeit. Leipzig und Heidelberg
2. Meyer, Hermann Julius (1858). Neues Conversations-Lexikon für alle Stände: Buchhandel – Cronegk, Volume 4. Hildburghausen und New York.

Външни препратки

• Azzo VII d'Este, fmg.ac
• Azzo VII d'Este, Marchese d'Este Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.