Ахил (село)

А̀хил или А̀йл (на гръцки: Άγιος Αχίλλειος, Агиос Ахилиос) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.

---

Ахил Άγιος Αχίλλειος
— село —
Панорама към Ахил от понтонния мост
Ахил 40.78822, 21.07877 Ахил Ахил
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Преспа
Географска област	Голема Преспа
Надм. височина	830 m
Население	26 души (2021 г.)
Ахил в Общомедия

География

Селото е разположено на едноименния остров Ахил или Свети Ахил в Малото Преспанско езеро, който е свързан с брега с понтонен мост. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

История

Средновековие

 Основни статии: Свети Ахил (базилика), Свети Апостоли (Ахил) и Света Богородица Порфирна

Самуиловата базилика „Свети Ахил“

На остров Свети Ахил са развалините на средновековния български град Преспа с базиликата „Свети Ахил“, в която е открито погребението на цар Самуил.

В Османската империя

В края на XIX век Ахил е малко българско рибарско село. Според Стефан Веркович в 1889 година в Ахил има 17 домакинства със 74 жители българи.^[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ахил (Ahil) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 36 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ахилъ (Айлъ) живеят 60 българи.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ахил е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 11 къщи.^[4]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ахил има 24 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айл (Аjл) има 13 къщи славяни християни.^[6] По време на Гражданската война цялото население на Ахил го напуска, като част от жителите му се връщат след войната.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Ахил на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Голема чука[8]	Γκολέμα Τσούκα	Дафномилис	Δαφνομήλης[9]	връх в Цуцул (1331,5 m) на Ю от Винени[8]
Сътеска[8][10]	Σότεσκα	Сотирос	Σωτήρος[9]	река на З от Винени[8]
Клепушите[8]	Κλεπούσετε	Фриди	Φρύδι[9]	гора на З от Ахил и на СИ от Винени[8]
Дева	Ντέβας	Никиф. Урану	Νικηφ. Ουρανού[9]	планина на СЗ от Ахил[8]
Видринец	Βιτρινέτσι	Видруниси	Βιδρουνήσι[9]	остров в Малкото Преспанско езеро[8]

Преброявания

• 1913 – 92 души
• 1920 – 64 души
• 1928 – 113 души
• 1940 – 100 души
• 1951 – 34 души
• 1961 – 38 души
• 1971 – 39 души
• 1981 – 31 души
• 1991 – 31 души
• 2001 – 28 души
• 2011 – 21 души

Галерия

• 
  Стари къщи в Ахил
• 
  Рибарска колиба
• 
  Саркофазите на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир
• 
  Базиликата „Свети Ахил“

Бележки

1. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
7. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
8. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
10. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.