английски писател фантаст и изобретател From Wikipedia, the free encyclopedia
Сър Артър Чарлс Кларк (на английски: Arthur Charles Clarke) (16 декември 1917 – 19 март 2008) е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман „Одисея в космоса“.
Сър Артър Кларк | |
Сър Артър Кларк през март 2005 г. | |
Роден | 16 декември 1917 г. Майнхед, Англия |
---|---|
Починал | 19 март 2008 г. |
Професия | писател |
Националност | Англия, Великобритания Шри Ланка |
Активен период | 1946–2008 |
Жанр | научна фантастика |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
Съпруга | Мерилин Мейфийлд (1953 – 1964) |
Подпис | |
Уебсайт | www.clarkefoundation.org |
Сър Артър Кларк в Общомедия |
Роден е в Майнхед, графство Съмърсет, Великобритания.
След като завършва училище работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война Кларк служи като лейтенант в американските ВВС. Има диплома по математика и физика от Кралския колеж (Кингс колидж) в Лондон, където учи след края на войната.
След 1956 г. живее постоянно в Коломбо, столицата на Шри Ланка, на която страна е гражданин от 1960 г.
През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World,[1] Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Идеята впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през II-ата половина на 20 век осигурява предаване на практически всички комуникации, включително - Интернет. Като признание за приноса му, геостационарната орбита се нарича и Орбита на Кларк, но той самият не извлича дивиденти от него, въпреки възможността, която е имал да патентова идеята си за тази система, от която обяснява, че е предпочел да не се възползва с оглед на благото на човечеството, а също и защото е очаквал тя да може да стане реалност едва в по-далечно бъдеще. През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на Американската национална метеорологична служба Хари Векслер, Кларк предполага, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето; тази идея също намира приложение.
Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
Неговото първо научнофантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. Някои от най-известните му произведения са „Фонтаните на рая“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.
Неговия разказ „The Sentinel“ е превърнат във филма 2001: Космическа Одисея от Стенли Кубрик. Романът „2001: Космическа Одисея“ излиза докато Кларк и Стенли Кубрик работят по сценария на филма.
Артър Кларк е носител на Ордена на Британската империя, а през 1962 г. е награден с премията „Калинг“, за постижения в популяризирането на науката.
Първо издаване | Заглавие в оригинал | Съавтори | Заглавие на български | Издания на български |
---|---|---|---|---|
1948 | Against the Fall of Night | |||
1951 | Prelude to Space | |||
1951 | The Sands of Mars | |||
1952 | Islands in the Sky | |||
1953 | Childhood's End | Краят на детството | 1993 – Издателство: „Полюси“. Превод: Роман Сушков.[2] | |
1955 | Earthlight | Земна светлина | 1998 – Издателство: „Камея“. Превод: Владимир Зарков. (ISBN 954834047X)[3] | |
1956 | The City and the Stars | Градът и звездите | 1987 – Издателство: „Отечество“. Превод: Любомир Николов.[4] | |
1957 | The Deep Range | |||
1961 | A Fall of Moondust | Лунен прах | 1975 – Издателство: „Народна култура“. Превод: Александър Хрусанов.[5] | |
1963 | Dolphin Island | Островът на делфините | 1988 – Издателство: „Отечество“. Превод: Цветан Петков.[6] | |
1963 | Glide Path | |||
1968 | 2001: A Space Odyssey | Една одисея в космоса през 2001 година | 1982 – Издателство: „Наука и изкуство“. Превод: Владимир Джейков.[7] 1987 – Издателство: „Наука и изкуство“. Превод: Владимир Джейков.[8] 2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Владимир Джейков. (ISBN 9545854162)[9] | |
1972 | Rendezvous with Rama | Среща с Рама | 1979 – Издателство: „Георги Бакалов“. Превод: Александър Бояджиев.[10] 2010 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Александър Бояджиев. (ISBN 9546551580)[11] | |
1976 | Imperial Earth | Земя имперска | 1998 – Издателство: „Офир“. Превод: Иван Златарски. (ISBN 9548811057)[12] | |
1979 | The Fountains of Paradise | Фонтаните на Рая | 1996 – Издателство: „Камея“. Превод: Любомир Спиров. (ISBN 9548340167)[13] | |
1982 | 2010: Odyssey Two | 2010: Одисея втора | 1993 – Издателство: „Бард“. Превод: Мария Донева.[14] 2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Мария Донева. (ISBN 9545854162)[9] | |
1986 | The Songs of Distant Earth | Песните на далечната Земя | 1990 – Издателство: „Народна младеж“. Превод: Румяна Танева.[15] | |
1987 | 2061: Odyssey Three | 2061: Одисея трета | 1993 – Издателство: „Орфия“. Превод: Живко Тодоров. (ISBN 9544440259)[16] 2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Живко Тодоров. (ISBN 9545854162)[9] | |
1988 | Cradle | Джентри Лий | ||
1989 | Rama II | Джентри Лий | Рама II | 1995 – (2 тома) Издателство: „Калпазанов“. Превод: Албена Георгиева, Николай Акимов.[17][18] 2010 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Албена Георгиева, Николай Акимов. (ISBN 9546551580)[11] |
1990 | Beyond the Fall of Night | Грегъри Бенфорд | ||
1990 | The Ghost from the Grand Banks | Призракът от големите плитчини | 1994 – Издателство: „Зебра 2001“. Превод: Анни Джелепова. (ISBN 9548461013)[19] | |
1991 | The Garden of Rama | Джентри Лий | Градината на Рама | 1995 – (2 тома) Издателство: „Калпазанов“. Превод: Надежда Гаврилова.[20][21] 2011 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Надежда Гаврилова. (ISBN 9546551832)[22] |
1993 | Rama Revealed | Джентри Лий | Рама се разкрива | 1996 – (2 тома) Издателство: „Калпазанов“. Превод: Диана Кутева, Стамен Димов.[23][24] 2011 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Диана Кутева, Стамен Димов. (ISBN 9546551832)[22] |
1993 | The Hammer of God | Чукът на бога | 1993 – Издателство: „Алекс принт“. Превод: Цвета Георгиева. (ISBN 954826112X)[25] | |
1996 | Richter 10 | Майк Маккуей | 10-а по Рихтер | 1997 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[26] |
1997 | 3001: The Final Odyssey | 3001: Последната одисея | 1998 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[27] 2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545854162)[9] | |
1999 | The Trigger | Майкъл П. Кюб-Макдауел | Спусъкът | 2001 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545852240)[28] |
2000 | The Light of Other Days | Стивън Бакстър | Светлината на другия ден | 2000 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545851511)[29] |
2003 | Time's Eye | Стивън Бакстър | Окото на времето | 2005 – Издателство: „Бард“. Превод: Юлиян Стойнов. (ISBN 9545855959)[30] |
2005 | Sunstorm | Стивън Бакстър | Слънчева буря | 2005 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545856629)[31] |
2007 | Firstborn | Стивън Бакстър | Първородните | 2008 – Издателство: „Бард“. Превод: Юлиян Стойнов. (ISBN 9545859700)[32] |
2008 | The Last Theorem | Фредерик Пол | Последната теорема | 2009 – Издателство: „Бард“. Превод: Милена Илиева. (ISBN 9546550675)[33] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.