Аполония Понтийска
From Wikipedia, the free encyclopedia
Аполония (на гръцки: Απολλωνία) е древното гръцко име на съвременния Созопол - най-старият български град по Черноморието. Има останки от жилища, съдове и оръдия на труда още от дълбока древност. Смята се, че селище по тези земи е имало от IV-III хилядолетие преди Христа.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аполония.
Аполония Понтийска | |
Местоположение | |
---|---|
42.4248, 27.6958 | |
Страна | България |
Област | Област Бургас |
Археология | |
Вид | Град |
Епоха | Античност |
Аполония Понтийска в Общомедия |
През 610 година преди новата ера милетски гърци се преселват на мястото на старото тракийско селище. Те основават елинска колония (полис) наречена Аполония Понтика (гръцки: Απολλωνία η Ποντική). Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Градът се превръща във важен пристанищен и търговски център, който поддържа връзка с големите центрове на Елада: Коринт, Атина, островите Лесбос, Родос и други. Самата Аполония Понтика е богата на солни залежи, които успешно продава.
Градът отново е в подем от IV век. Оттогава носи името Созополис, което значи „град на спасението“. Влиза в териториите на българската държава чак през 812 година, по време на управлението на хан Крум.
От периода XVIII – XIX век се запазват много къщи и църкви, направени от камък и дърво. Те създават емблематичния архитектурен облик на града. Старите икони и изящните дърворезби по иконостасите са сред забележителните творения от това време.
Гръцкото население от тези земи се изселва през през 20-те години на 20 век и създава село, наречено Созополи на полуостров Халкидики в Гърция.
Старата част на града е запазена и до днес. Има останки от крепостната стена на античния полис Аполония. Крепостта е строена в средата на V век по време на управлението на император Анастасий. Може да се види и древната арка на града.
Ежегодните Празници на изкуствата, провеждани в Созопол, също носят името „Аполония“.