италианска община From Wikipedia, the free encyclopedia
Аòста (на италиански: Aosta; на френски: Aoste; на наддиалектен арпитански: Aoûta; на стандартен патоа от Вале д'Аоста: Oûta или Veulla; на варианта на Долна Вале д'Аоста: Ohta[1]; на валзер: Augschtal[2]; на пиемонтски: Osta или Aosta[3]) е италиански град, столица на автономния северноиталиански регион Вале д'Аоста. Разположен е на 583 m надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението на града е 33 154 жители,[4] от които 3038 са чужди граждани.[5]
| Аоста Aosta / Aoste | |
  | |
 | |
  Аоста  Аоста  Аоста | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Вале д'Аоста |
| Площ | 21 km² |
| Надм. височина | 583 m |
| Население | 33 154 души (2023) 1579 души/km² |
| Кмет | Джани Нути |
| Пощенски код | 11100 |
| Телефонен код | 0165 |
| МПС код | AO |
| Официален сайт | comune.aosta.it |
| Аоста в Общомедия | |
Аоста е вторият град след Рим с най-голям брой древноримски останки, които все още са видими, и неслучайно го наричат „Рим на Алпите".[6]
.svg)
Аоста се намира приблизително в средата на Вале д'Аоста, в равнината, където тече река Дора Балтеа – главната река на региона. Доминирана е от няколко важни планини: Бека ди Нона, Монте Емилиус, Поент дьо Шалин и Бека ди Виу. Градът се пресича от север на юг, на височината на Арката на Август, от потока Бютие – един от многобройните притоци на Дора Балтеа.
Сред столиците на провинциите с 583 метра надморска височина към 2023 г. Аоста е петата по височина в Италия.[7]
Граничи със следните 5 общиниː Шарвансо, Гресан, Полен, Сен Кристоф, Жиньо, Сар и Роазан. Отстои на 148 km от Милано.[8]
Има следните подселища (на итал.: frazioni): Arpuilles, Beauregard, Bibian, Bioulaz, Borgnalle, Brenloz, Busseyaz, Cache, La Combe, Les Capucins, Chabloz, Champailler, Collignon, Cossan, Cotreau, Duvet, Entrebin, Excenex, Les Fourches, Laravoire, Montfleury, Movisod, Pallin, Papet, Pléod, Porossan, La Riondaz, La Rochère, Roppoz, Saraillon, Saumont, Seyssinod, Signayes, Talapé, Tsanté, Tzamberlet, Vignole.
Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 33 154 жители,[4] от които 3038 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (736 души), Мароко (531 души) и Албания (291 души). Там живеят 5 български граждани.[5]
Настоящият топоним „Аоста“ е продължение на латинския, AUGUSTA PRAETORIA или PRETORIA, засвидетелстван както в гръцки, така и в латински класически източници.[9]
Според една легенда през 1158 пр.н.е. на мястото на бъдещия Аоста е основан град Корделия. Негов основател е Корделий, прародител на саласите, потомък на Сатурн и спътник на експедицията на Херкулес.
На територията на града още от протоисторически времена присъства население с мегалитна култура. Свидетелство за това е важното откритие през 1969 г. на некропол с мегалитни гробници и култова зона, датираща от 3000 г. пр.н.е., запазен в мегалитната зона на Сен Мартен дьо Корлеан (днешен квартал на Аоста).
В края на Втората пуническа война, след победата на Сципион Африкански над Ханибал Барка през 202 г. пр.н.е., Рим насочва вниманието си към Алпите, където галите, съюзени с картагенците, продължават да представляват значителна заплаха. Функцията на лагера, разположен в тази долина, е предимно стратегическа. Важно е да се консолидира господството на Рим над Паданската низина и в предалпийските територии, като се използват Алпите като естествен бастион срещу варварските нашествия. Поради тази причина в устието на алпийските долини се ражда система от укрепени градове, които контролират достъпа до плодородните земи в Паданската низина.
Въпреки това от I век пр.н.е. прогресивното завладяване на Галия променя стратегическото значение на проходите Малък и Голям Сан Бернар, поставяйки проблема с контролирането на долината, обитавана по онова време от саласите, пречка за преминаването на войници и търговци по Виа деле Галие. След поредица от схватки и военни експедиции и договори с несигурен резултат през 25 г. пр.н.е. Октавиан Август изпраща бъдещия консул Авъл Теренций Варон Мурена начело на значителна армия срещу саласите. В крайна сметка, победени, саласите вероятно са избити или поробени.
От Аоста в римско време минава Виа деле Галие – древноримски консулски път, построен от Октавиан Август, за да свърже Паданската низина с Галия.
Укрепен град, построен за кратко време по модела на римския военен лагер, Августа Претория Саласорум (Augusta Prætoria Salassorum) е роден на кръстопътя на днешните улици „Гранде“ (Mons Iovis или Summus Poeninus ) и „Пиколо Сан Бернардо“ (Columna Iovis или Alpis Graia) в сливането на река Дора Балтеа и потока Бютие. Внушителна стена навремето защитава територия от 414 128 m², докато четири порти дават достъп до града, построен по кардо-декумански ортогонален модел. Централната улица Декуманис Максимус (днешни ул. „Порта Претория“, ул. „Жан-Батист дьо Тийе“ и ул. „Едуар Обер“), тогава широка девет метра, е естественото продължение на консулския път на Галиите, който от Милано е достигал до Малък Сан Бернар. Достъпът до града обаче е осигурен от моста над потока Бютие, от който днес се вижда само една арка, недалеч от коритото на потока, който е отклонен поради наводнение. Вътре в стените се намират жилищните квартали, театърът, баните, форумът и амфитеатърът, докато народните квартали се простират на юг, разделени според класическа шахматна схема.
Все още е много спорен е проблемът за заселването на града преди и след римското завоевание. Несигурен документ споменава 3000 преторианци в съжителство с местните саласи, което контрастира с наличието на амфитеатър, предназначен за град с 30-40 хил. жители. Надпис, датиращ от 23 г. пр.н.е., изглежда отрича твърденията на древни историци, включително Страбон, относно масовите депортации на саласите и продажбата им като роби в Августа Епоредия. Освен това правният език по времето на римляните incolae посочва жителите на колония, притежаващи по-ниски права от тези на гражданите. Тези указания предполагат, че населението от саласи се е интегрирало с новите завоеватели, както и предполагат многобройни погребални надписи, в които се появяват имена на саласи, свързани с римски имена, чиито деца, родени от смесени бракове, винаги имат латински имена.
През римско време градът има голямо стратегическо и военно значение благодарение на контрола, упражняван над двата прохода Малък и Голям Сан Бернар. Августа Претория започва, още през I век, да има недвусмислено градски и монументални конотации, утвърждавайки се като един от най-богатите и гъсто населени центрове в Северна Италия.
След вековното господство на империята и нейното християнизиране, градът, благодарение на Алпите и стените, е подложен на малко нашествия. Според легендата Августа Претория е разрушена от сарацините и варварите. В действителност римският град претърпява най-големи щети от късносредновековната реконструкция, която използва каменни блокове от римски сгради за изграждането на кули и църкви.
Градът става диоцез към края на IV век, принадлежащ първо към огромната Епархия Верчели, след това към Митрополитската църква на Милано до VIII век. След смъртта на Одоакър Аоста става част от Остготското кралство на Теодорих. С края на Готската война Аоста става част от преторианската префектура на Италия, докато не е завладяна от войските на Албоин, които я присъединяват към Лангобардското кралство. Възползвайки се от периода на анархия (574 – 584 г.) след смъртта на Клеф, меровингът Гунтрам, крал на франките от Орлеан, побеждава лангобардите, анексирайки Аоста и Суза през 575 г. Двата града винаги са били слабото място на отбраната на северната част на Лангобардското кралство, тъй като са много важна точка за влизане в Италия. След завладяването на Лангобардското кралство от Карл Велики през 774 г., Аоста и Суза следват съдбата на Италианското кралство. По време на Каролингската империя се развива Via Francigena – поклонически път от Северна Европа до Рим, осъществяван чрез пресичане на хълма Голям Сан Бернар. Сен Реми ан Бос, Аоста, Понтей и Пон Сен Мартен са негови етапи, споменати от Сигерик от Кентърбъри през 990 г.
По волята на Ото I Саксонски, който възнамерява да си гарантира свободен достъп до Италианското кралство, през 972 г. Аоста е дадена на неговия девер Конрад III Бургундски и става част от Кралство Бургундия до 1032 г. В резултат на това са консолидирани политическите, икономическите и търговските отношения с другата страна на Алпите. В дългосрочен план във Вале д'Аоста се разпространяват и развиват франкопровансалските диалекти, подобни на тези, говорени в Савоя, в Дофине и в днешна Романска Швейцария.
Император Конрад II Салически (1024 – 1039), на когото последният крал на Бургундия Рудолф III отстъпва кралството, възлага графството Вале д'Аоста на Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и Савоя: той поставя началото на светската власт на Савойската династия в региона, чийто център Аоста винаги е била, но се радва на широка автономия благодарение на създаването на политическата институция Conseil des Commis на 7 март 1536 г.
Раждането на Савойското графство със столица Шамбери, впоследствие Савойско херцогство, кара града да последва съдбата му до обединението на Италия.
Аоста има особеноста да бъде единствената италианска регионална столица, която не е същевременно столица на провинция, тъй като Провинция Аоста е сведена до област на Провинция Торино със Закон „Ратаци“ от 23 октомври 1859 г. и накрая е трансформирана в автономен регион с републиканска конституция и свързания с нея конституционен закон от 1948 г., който не предвижда провинции в региона.[10]
Гербът и знамето са признати с Указ на Премиера от 7 декември 1939 г.[11] Гербът на общината е следният:
| „ | На черен фон сребърен лъв с червени нокти и език. С червена савойска глава със сребърен кръст. Над щита се намира херцогската корона. | “ |
Гонфалонът изглежда така:
| „ | Знаме, разделено на черно и на червено, с украси и цветни ресни, в центъра с герба, описан по-горе, с надпис в златисто: „Град Аоста“. Знамето е островърхо. | “ |
Гонфалонът се използва от 1932 г. и е признат през 1939 г. През периода на фашизма двойното италианско-френско двуезично наименование не е предвидено.[12] Следователно, въпреки че гонфалонът остава официално едноезичен (т.е. само на италиански език), този, който се използва, присъстващ и в Херцогската зала на Кметството на Аоста, носи и френската версия „ville d'aoste“.
Област на археологически проучвания, разположена в близост до църквата „Сен Мартен дьо Корлеан“, представляваща голям интерес поради находките на древно селище, върху което се е родила легендата, която го свързва с град Корделия.
Аоста е вторият град след Рим с най-голям брой римски останки, които все още са видими, и неслучайно го наричат „Рим на Алпите".[6]
.jpg)
Въпреки че икономиката се основава на третичния сектор като цяло и на туризма в частност, промишлеността също поглъща част от работещото население, преди всичко в сектора на хранително-вкусовата промишленост, металургията, строителството и производството и разпределението на електроенергия. Значението на първичния сектор (горско стопанство) намалява.
Водноелектрическата енергия се генерира в Община Аоста. Водноелектрическата централа Signayes, управлявана от CVA, използва водите на потока Бютие и канала на ВЕЦ „Валпелин“ .
Аоста е седалището на Автономния регион Вале д'Аоста.
В града е базиран CELVA – Консорциум на местните власти на Вале д'Аоста (на френски: Conseil permanent des collectivités locales de la Vallée d'Aoste), който покрива ролята на регионална делегация на Националната асоциация на италианските общини.[13]
В Аоста има два болнични центъра:
Град Аоста се пресича от изток на запад от SS 26, който минава през цялата централна долина от Пон Сен Мартен до прохода Малък Сан Бернар (с вариант от Пре Сен Дидие до Курмайор). Като цяло Държавен път 26 е дълъг 156 344 км.
Друг държавен път, вторият и последен в региона, SS 27 свързва Аоста с швейцарската граница при прохода Голям Сан Бернар. Глобално Държавен път 27 е дълъг 33 910 км. Този път е част от международния маршрут E27 (номерът на държавния път и европейския маршрут съвпадат, но не е умишлено), който води от Белфор (Франция) до Аоста.Аоста се обслужва и от Автомагистрала A5 Торино-Курмайор.
Железопътният транспорт до и от Аоста се извършва от Trenitalia като част от договора за услуги, предвиден за регион Вале д'Аоста. Градът се обслужва от две еднорелсови линии, едната към Пре Сен Дидие, а другата към Кивасо и Торино Порта Нуова.
В града има следните съоръжения:
Кабинковият лифт Аоста-Пила[16] свързва Аоста с местността Пила, разположена на територията на Община Гресан, като преодолява разлика във височината от около 1200 метра.
Регионалното летище „Корадо Джекс“ се намира в община Сен Кристоф. Пистата за излитане и кацане е разширена, а въздушният терминал препроектиран от архитекта Гае Ауленти с цена от около 30 млн. евро, летището в момента не се използва поради поредица от съдебни дела. Затворен за превоз на пътници и товари, то е посещавано предимно от малки самолети, планери и хеликоптери.
Градският транспорт се управлява от компанията SVAP, която обслужва регионалната столица и общините на Плен (самата Аоста плюс близките общини Шарвансо, Кар, Сен Кристоф, Брисон, Сар и Полен).
Компанията SAVDA също е активна в района, притежател на регионална концесия, която свързва центъра на града с Курмайор, Шамони -Монблан, Торино и Милано.
Аоста е единствената регионална столица на Италия, която не е седалище на провинциален орган, тъй като специалният статут на Вале д'Аоста предвижда, че функциите, присъщи на провинцията, се изпълняват отчасти от регионалните органи и отчасти директно от общините.
Аоста е член на OIMF - Международна асоциация на кметовете франкофони (Association internationale des maires francophones).[17]
В Аоста се играят както фиоле, така и ребата – характерни традиционни спортове на Вале д'Аоста. В общинския район има три секции на асоциацията Valdôtaine Fiolet: Аоста, Арпюй-Ексенекс и Поросан.[18]
Унионе Спортива Аоста 1911 е базиран в Аоста футболен отбор, който играе в трета категория, но може да се похвали, че е играл и в Серия C, и в Серия D през последните десетилетия.[19] Вале д'Аоста Калчо също има опит в четвъртата професионална дивизия на италианския футбол, роден през 1997 г. от сливането на различни местни аматьорски клубове и разпуснат през 2010 г. Той, за разлика от своя братовчед, не се хвали със същата подкрепа поради различни причини, като например факта, че има отбор, съставен от доста млади играчи с малко опит.[20]
Аоста е мястото за финал на етапа на Обиколката на Италия три пъти:
Аоста е два пъти място за финал на етапа на Обиколката на Франция:
Град Аоста е побратимен с:
Албервил, Франция
Каолак, Сенегал
Мартини, Швейцария Нарбон, Франция Сан Джорджо Морджето, Италия
Синая, РумънияАоста е посветила в чест на своите побратимени градове улица „Каолак“, улица „Синая“ и площад „Нарбон“.
Община Аоста се присъединява към Хартата за приятелство между Вале д'Аоста и Община Корлеоне.[21]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
