Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) е небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската. Вярва се, че той имал силата да съди тези които извършвали престъпления, и че създал звездите като войници да унищожат порочните.
Деца: Енлил, Енки, Ишкур (акадски: Адад), Марту, Инана (според някои версии Инана е съпруга на Ан[1]), Анту и други.
Атрибут на Ан е кралската тиара, повечето пъти декорирана с две двойки биволски рога.
Постоянен титул на Ан е „баща на боговете“.
Ан е в центъра на главните космогонични митове в шумерската и акадската митология. Той е първият бог и се ражда от свързаните в праматерията елементи небе (ан) и земя (ки). Според някои версии Ан отделя небето и земята и става техен господар,[1] а според други – Ан повдига небето, а синът му и бог на въздуха, Енлил, отпуска земята.[2]
В по-голяма част от митовете Ан не е главен действащ персонаж, а се явява символ на висшата власт. Заради неговата пасивност Мирча Елиаде го определя като deus otiosus.[3] Той често е враждебен към хората – по молба на дъщеря си Ищар изпраща небесен бик срещу Урук, иска смърт за Гилгамеш, създава седем зли демони.[4] В много митове синът на Ан, Енлил превъзхожда баща си и е представен като главен бог.
В двуезичната шумеро-акадска серия от заклинания „Злите демони утукку“ боговете искат да заставят Ан да подели с тях властта си. Ан създава седем зли демони утукку и ги изпраща срещу бога на луната, за да го обкръжат и затъмнят. Инана-Ищар преминава на страната на Ан и луната попада в плен (затъмнение), но се спасява с помощта на Енки.[4]
Белият храм на Бог Ану в Урук, 3500 – 3000 пр.н.еБелия храм зикурат на Бог Ану, в Урук
