Антон Франгя

Антон Янев Франгя е български адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия.^[1]

Тази статия е за българския политик. За архитекта вижте Антон Франгя (архитект).

---

Антон Франгя
български политик
Роден	1856 г. Русе, Османска империя
Починал	1917 г. (61 г.) София, Царство България
Учил в	Галатасарайски лицей
Политика
Партия	Прогресивнолиберална партия
Народен представител в: XI ОНС   XII ОНС   V ВНС   XV ОНС

Биография

Роден е в Русе през 1856 г. Баща му е хърватин от Далмация, а майка му е гъркиня. Учи в Русе и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. През 1871 г. завършва право в Париж.

Завръща се в Тулча като адвокат и чиновник в Европейската дунавска комисия. По-късно отваря книжарница в Тулча, а след Освобождението се преселва в София.^[2] През 1884 г. е назначен за главен секретар в Министерство на вътрешните работи, където министър е неговият учител Драган Цанков.^[3] От 1894 до 1897 г. редактира вестник „Съгласие“ заедно със Стоян Данев и Димитър Македонски.^[4] Служи като народен представител в V велико народно събрание (1901) и в XI (1901), XII (1902 – 1903) и XV (1911 – 1913) обикновено народно събрание. На 12 септември 1902 г. във Варна в качеството си на подпредседател на Народното събрание ръководи официалната церемония по посрещането на руската делегация на великия княз Николай Николаевич Младши по случай тържественото отпразнуване на 25-годишнината от защитата на Шипка.^[5] През 1908 г. е в редакционния комитет на вестник „България“ заедно с главния редактор Димитър Христов.^[6]

През 1909 г. е последният представител на Компанията на източните железници в София.^[7][8]

Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913).^[9] Като министър организира изграждането на градската телефонна мрежа в Сливен и междуградските телефонни линии Русе-Силистра и Бургас-Варна,^[10] както и строежа на железопътната гара във Варна.^[11][12]

Чичо и кръстник на архитекта Антон Франгя.

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 483.
2. Добруджа – 12/12/1917, No. 73, стр.4
3. Антон Франгя-български политик, юрист @ dianakolarova.blogspot.com – Посетен на 15 февруари 2023 г.
4. Черно море - дигитално копие - 28/06/1894, No. 106, 1 стр.
5. Известник – дигитално копие / 14/09/1902, No. 4, стр.1
6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 201.
7. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
8. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, 1993.
9. Търговски фар – дигитално копие / 26/03/1911, No. 222, стр.2
10. Търговски фар – дигитално копие / 11/06/1911, No. 242, стр.2
11. Търговски фар – дигитално копие / 21/09/1911, No. 271, стр.3
12. Светкавица – дигитално копие / 31/03/1912, No. 95, стр.3

Външни препратки

• Приветствена реч на Антон Франгя по повод празничното посрещане на руска делегация начело с княз Николай Николаевич при честванията на връх Шипка. – посетен на 15 февруари 2024 г.