румънска поп певица From Wikipedia, the free encyclopedia
Анджѐла Симѝля (на румънски: Angela Similea; Ънтъй Дечембрие, 9 юли 1946 г.) е румънска поп певица от втората половина на XX век. Представя се на редица фестивали както в родната си страна, така и в чужбина, включително и в България.
| Анджела Симиля Angela Similea | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Родена | |
| От |  Румъния |
| Стил | поп |
| Професии | певица |
| Активност | от 1970 г. |
| Музикален издател | „Електрекорд“, „Ово Мюзик“, „Ротон“ |
| Уебсайт | |
| Анджела Симиля в Общомедия | |
Родена е в комуната Ънтъй Дечембрие (окръг Илфов), намираща се недалеч на юг от Букурещ. Тя е първото дете в семейството на Петре и Гергина Симиля и има двама по-малки братя. Увлича се по музиката още като малка.
В младежките си години развива комплекс за малоценност вследствие на строгостта на майка си, която не я пуска да ходи на събирания с приятелите си. Голямо влияние върху избора ѝ да иска да стане певица, има концерт на Мария Тънасе, на който Анджела отива веднъж. Въпреки това поради категоричния отказ на майка си да се впусне в такава кариера, която не ѝ осигурява материална сигурност, се насочва към детската медицина.
Първото ѝ качване на сцена е, когато е десетокласничка в столичния лицей „Илие Пинтилие“.[1] По време на гимназиалните ѝ години учителят ѝ по музика Марин Теофил открива дарбата ѝ и я насочва към композитора Джордже Григориу, който по това време е ръководител на ансамбъла на Съюза на комунистическата младеж. По негов съвет се записва да следва пеене в Народното училище за изкуство в класа на Флорика Оръску с корепетитор Мариус Цейку от 1967 до 1970 г. При тях учат и други видни имена на румънската музика като Аура Урзичану, Дида Дръган, Михай Константинеску, Мирабела Дауер, Олимпия Панчу и други. Тъй като учителката намира гласа на Анджела за твърде крехък, ѝ препоръчва да започне да пуши, за да звучи по-сериозно. След относително кратко време гласът ѝ узрява и става по-дълбок.
Дебютът ѝ е през декември 1967 г. на Конкурса за артисти любители и печели I и III награда с песента Câmpia sub lună („Полето под луната“ по музика на Василе Веселовски от репертоара на Аида Мога), след което – I награда на конкурса Primăvara bucureșteană („Букурещка пролет“).[1] През 1969 г. участва за първи път на Фестивала за лека музика в Мамая с три песни и се появява за първи път по телевизията.
Първия си значим успех постига с II награда („Сребърен елен“) на 3-тото издание на Международния фестивал „Златният елен“ в Брашов през март 1970 г. за изпълнението си на песните Marea cântă („Морето пее“) и După noapte vine zi („След нощта идва ден“). На същото издание Паша Христова печели III награда („Бронзов елен“).[2]
През 1971 г. „Електрекорд“ издава първата ѝ краткосвиреща плоча с песни по музика на Джордже Григориу. Сред включените е Amurgul („Здрачът“), с която печели специалната награда на журито на конкурса „Дечинска котва“ в Чехословакия и се представя и на 12-ото издание на Международния музикален фестивал в Сопот (Полша) през август.[3]
Участва в съвместните продукции „Ало, София, тук Букурещ“ (реж. Хачо Бояджиев) и „Ало, Букурещ? Тук София“ (реж. Сорин Григореску) на Българската и Румънската телевизия съответно през януари 1972 г. и септември 1976 г.[4]
През юни 1974 г. участва на 10-ото издание на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг и получава II награда в международния конкурс за изпълнението си на песента Tu ești primăvara mea („Ти си моята пролет“), включена в сборната плоча „Златният Орфей '74. Лауреати – певци и песни“ (ВТА 1723), издадена от „Балкантон“[5][6][4]
През 1977 г. на Фестивала за лека музика в Мамая участва с песента Un albastru infinit („Безкрайна синева“) по музика на Марчел Драгомир и текст на Овидиу Думитру, за която печели I награда. Включена е в едноименния ѝ първи албум от следващата година, издаден от „Електрекорд“. С някои от песните в него е заснет и късометражен 20-минутен филм с нейно участие в Сибиу и по дунавската делта със същото име с режисьор Виорел Сергович. През август 1977 г. участва на 17-ото издание на Международния музикален фестивал в Сопот, на който е замислено да изпълни заглавната песен и Țurai („Цурай“) в трио с Олимпия Панчу и Мариус Цейку, но партитурите за първата не пристигат навреме и се налага Цейку да създаде гласов аранжимент за акапелната песен Pastel в нощта преди фестивала, за да може Анджела да има песен, с която да се представи. В деня на фестивала организаторите решават да я преместят в заключителната част на концерта, но тя отказва и така триото изпълнява Țurai и Il faut que les hommes s'aiment („Трябва хората да се обичат“).[3] Печели наградата „Мис обектив“ на събитието.
През 80-те години записва поредица от албуми, участва в няколко филма и мюзикъла.
През 1995 г. записва една от най-известните си песни – Să mori de dragoste rănită („Да умреш от ранена любов“) по музика на Марчел Драгомир и текст на Аурел Сторил, обявена за „песен на XX век“ през 2000 г.
Певицата има четири брака.
Първият е с електротехника Анди Константин, с когото не след дълго се развежда.
Вторият е с китариста Сорин Мовиляну, от когото има син, кръстен на него.
Третия си брак сключва през 1974 г. с нидерландския бизнесмен Ян Хилген, с когото се запознава чрез свой приятел от Румъния. Остава с него в продължение на 17 години до развода си през 1991 г.
Четвъртия си брак сключва на 9 февруари 1999 г. с политика Виктор Сурду, с когото остава до смъртта му от рак на задстомашната жлеза на 7 април 2011 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
