Албгау

Албгау
	Албгау
	Албгау в Южен Шварцвалд на картата на Херцогство Швабия

Албгау (на немски: Albgau, Alpgau, Alpagauia, Alpegauia, Alpagowe, Alpegowe, Alpegewe, Alpegoue, Alpengovve, Alpigouve, Alpigauge; на латински: Pagus Alpagauia) е частично гауграфство от 8 до 12 век в Южен Шварцвалд в херцогство Швабия в Баден-Вюртемберг.^[1]

Quick Facts

Close

Наречено е на малкара рекичка Алб, която го разделя от Брайзгау.^[2]

Територията на Албгау е отделена преди 781 г. от Клетгау.^[3] Резиденция или „mallus publicus“ на гауто е дворец Гуртвайл.^[4]

Удалрих I († пр. 824), граф в Аламания, 780/781 г. граф в Албгау и Брайзгау, 787 – 791 г. граф в Хегау, 787 граф в Тургау, 805/817 г. граф на северния бряг на Бодензе, 778/817 г. граф в Елзас, родоначалник на фамилията Удалрихинги. Сестра му Хилдегард е омъжена за Карл Велики^[5]^[6]
Одалрик († 859) (вер. син на Хумфрид I от Готия), граф на Барселона, 852 – 857/858, граф в Аргенгау и 858 в Линцгау
Ерхангер (Ерханмар)^[7]), 816, 821 граф в Брайзгау – 817, 819, 820, 828 и граф в Ортенау – 826 и в Елзас 819)^[8]
Конрад I († 862), 839 граф в Албгау, 844 граф в Линцгау, 849 граф на Парж (Велфи)
Гозберт 844 – 853^[9]
Велф II († пр. 876)), 842/850 граф в Линцгау, 852 – 858 граф в Албгау (вероятно син или брат на Конрад I)^[10]
Албарих, 855
Адалберт II Светлейши († 900/906) (син на Хунфрид II), 854 – 894 граф в Албгау Тургау, Хегау (Бурхардинги), 863, 873, 875

Карл Дебели (* 13 юни 832, † 13 януари 888), 874,^[11] от 876 крал на Източнофранкското кралство (Каролинги)
Енгилгер, 876
Рекчо, 885
Аделберт, 889 граф в Тургау, Албгау и Бертхолдсбар^[12]
Хадалох II († сл. 31 юли 896)), 891 – 894 също граф в Аугстгау, 891 граф в Ааргау 890 граф в Албгау^[13] (Ахалолфинги)
Лиуто, 940 граф в Албгау, от рода на Неленбургите^[14] 929 граф в Цюрихгау и Албгау.^[15]
Куно фон Райнфелден? (вероятно баща на по-късния гегенкрал Рудолф фон Райнфелден), граф в Албгау.^[16]
Радебот, 1023 (фон Алтенбург) (син на графа на Клетгау Ланцелин), вер. граф и на Албгау ∞ Ита, сестра на Албгау-графа Куно фон Райнфелден
Герхард (Геро или Гебхард), 1071, граф на Пфулендорф, граф на Клетгау (1067) (син на граф Улрих VIII фон Брегенц), вер. идентичен с епископ Герхард фон Констанц от род Церинги.^[17]
Ото фон Дийсен?, 1106^[18] фон Дийсен?
Бертхолд фон Гмюнд/фон Дийсен, 1112 (Церинги)
Рудолф фон Ленцбург, 1150^[19] ландграф фон Щюлинген
(Еберхард фон Лупфен, 1296) – има титлата „Ландграф фом Албегау“

Handbuch der Schweizer Geschichte. (Mitarb.: Hanno Helbling u. a.) 2 Bde. Zürich 1972, 1977, ISBN 3-85572-021-5
Ferdinand Heinrich Müller: Die deutschen Stämme und ihre Fürsten. 1844 S. 235ff
Josef Bader: Badische Landesgeschichte.
Julius Cramer: Die Geschichte der Alamannen als Gaugeschichte, 1899, Breslau, Verlag von M. & H. Marcus
Georg Tumbült: Die Grafschaft des Albgaues. In:Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins (ZGORh). Band 7, Neue Folge 1892, S. 152 – 181 (online im Internet Archive).
Carl Friederich: Das Weltall

[1]
Julius Cramer: Die Geschichte der Alamannen als Gaugeschichte, 1899, Breslau, Verlag von M. & H. Marcus, S. 314
[2]
Episcopatus Constantiensis Alemannicus Sub Metropoli Moguntina, Cum Vindonissensi, Cui Succesit, in Burgundia, Transiurana Provinciae Vesontinae olim fundato, Chronologice et diplomatice Illustratus, von Pater Trudbert Neugarg, Band 1, S. xxv
[3]
Chronik Menzenschwand
[4]
Franx X. Wöber: Die Miller von und zu Aichholz, Teil 1, S. 22
[5]
Carl Borromaeus, Aloys Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-Schweiz, S. LXV
[6]
Wartmann, U.-B 1, 151
[7]
Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-schweiz, S. LXV
[8]
ZGORh, NF Bd. 7, 1882, S. 155
[9]
Karl Friederich: Das Weltall, S. 436
[10]
Ch.F. Stälin: Wirtembergische Geschichte, Volume 1, S. 251
[11]
Neugart, Cod. dipl. Alem. Tom. II Index II S. 65
[12]
Carl Georg Dümge: Regesta Badensia, S. 81
[13]
ZGORh. Bd. VII, NF, Wartmann, U.-B. No. 676. – Buch, Aisperg, Birndorf im Bez.-A. Waldshut
[14]
Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-schweiz, S. LXX
[15]
Wartmann, U.-B. 3. No. 788
[16]
Genealogische Handbuch zur Schweizer Geschichte – Hoher Adel, S. 396
[17]
Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ostschweiz, S. 13.
[18]
Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-schweiz, S. 36
[19]
Regesta Badensia: Urkunden des Grossherzoglichen Badischen General-Landesarchiv, von Carl Georg Dümgé

[1] [1]
Julius Cramer: Die Geschichte der Alamannen als Gaugeschichte, 1899, Breslau, Verlag von M. & H. Marcus, S. 314

[2] [2]
Episcopatus Constantiensis Alemannicus Sub Metropoli Moguntina, Cum Vindonissensi, Cui Succesit, in Burgundia, Transiurana Provinciae Vesontinae olim fundato, Chronologice et diplomatice Illustratus, von Pater Trudbert Neugarg, Band 1, S. xxv

[3] [3]
Chronik Menzenschwand

[4] [4]
Franx X. Wöber: Die Miller von und zu Aichholz, Teil 1, S. 22

[5] [5]
Carl Borromaeus, Aloys Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-Schweiz, S. LXV

[6] [6]
Wartmann, U.-B 1, 151

[7] [7]
Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-schweiz, S. LXV

[8] [8]
ZGORh, NF Bd. 7, 1882, S. 155

[9] [9]
Karl Friederich: Das Weltall, S. 436

[10] [10]
Ch.F. Stälin: Wirtembergische Geschichte, Volume 1, S. 251

[11] [11]
Neugart, Cod. dipl. Alem. Tom. II Index II S. 65

[12] [12]
Carl Georg Dümge: Regesta Badensia, S. 81

[13] [13]
ZGORh. Bd. VII, NF, Wartmann, U.-B. No. 676. – Buch, Aisperg, Birndorf im Bez.-A. Waldshut

[14] [14]
Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-schweiz, S. LXX

[15] [15]
Wartmann, U.-B. 3. No. 788

[Geneal396-16] [16]
Genealogische Handbuch zur Schweizer Geschichte – Hoher Adel, S. 396

[17] [17]
Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ostschweiz, S. 13.

[18] [18]
Fickler: Quellen und Forschungen zur Geschichte Schwabens und der Ost-schweiz, S. 36

[19] [19]
Regesta Badensia: Urkunden des Grossherzoglichen Badischen General-Landesarchiv, von Carl Georg Dümgé

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

Албгау

Wikiwand in your browser!

Wikiwand in your browser!

Графове в Албгау

Литература

Източници