![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a5/Erlass_von_Hitler_-_N%25C3%25BCrnberger_Dokument_PS-630_-_datiert_1._September_1939.jpg/640px-Erlass_von_Hitler_-_N%25C3%25BCrnberger_Dokument_PS-630_-_datiert_1._September_1939.jpg&w=640&q=50)
Акция Т4
From Wikipedia, the free encyclopedia
Акция Т4 (на немски: Aktion T4) е следвоенно название за масово убийство чрез насилствена евтаназия в Нацистка Германия. Името T4 е съкращение на Tiergartenstraße 4, улица на канцлерския департамент през пролетта на 1940 г. в Берлинския квартал Тиргартен, който назначава и плаща на персонал, свързан с Т4.[1][2][3] Някои немски лекари получават разрешение да подбират пациенти, „считани за неотлъчно болни, след най-критичен медицински преглед“ и след това да им се даде „милостива смърт“ (Gnadentod).[4] През октомври 1939 г. Адолф Хитлер подписва „указ за евтаназия“, със задна дата 1 септември 1939 г., който разрешава на личния му лекар Карл Бранд и Филип Боулер да изпълнят програмата.
Акция Т4 | |
— насилствена евтаназия — | |
![]() Заповедта на Хитлер за начало на Акция Т4 | |
Друго название | Програма Т4 |
---|---|
Участници | СС, психиатрични клиники |
Място | териториите в Европа, окупирани от Нацистка Германия |
Дата | септември 1939 г. – август 1941 г. |
Жертви | 70 273 |
Акция Т4 в Общомедия |
Убийствата са извършени от септември 1939 г. до август 1941 г., през които са записани 70 273 души като убити в различни центрове за унищожаване, намиращи се в психиатричните болници в Германия и Австрия, както и в окупирана Полша.[5][6][7] Около половината от убитите са заведени от църковни убежища, често с одобрението на протестантските или католическите власти.[8][9] Въпреки че Светият престол обявява на 2 декември 1940 г., че политиката е в противоречие с естествения и положителен божествен закон и че „директното убиване на невинен човек, поради умствени или физически дефекти не се допуска“, декларацията не се потвърждава от някои католически власти в Германия. От друга страна, през лятото на 1941 г. в Германия протестира епископ Фон Гален, чиято намеса, според Ричард Й. Еванс, води до „най-силното, най-ясно и най-разпространеното протестно движение срещу всяка политика от самото начало на Третия райх“.[10]
Представени са няколко причини за програмата, включително евгениката, състраданието, намаляването на страданието, расовата хигиена, ефективността на разходите и натискът върху бюджета за благосъстоянието.[11][12] След номиналния край на програмата, лекарите в германски и австрийски институции продължават много от практиките на Акция Т4 до поражението на Нацистка Германия през 1945 г.[13] Неофициалното продължаване на политиката води до допълнителни смъртни случаи чрез медицина и подобни средства, което „опразва“ 93 521 легла до края на 1941 г.[14][15] Технологията, разработена в рамките на Акция Т4 – използването на смъртоносен газ за извършване на масово убийство е поето от медицинското отделение на Министерството на вътрешните работи на Райха, заедно с персонала, участвал в разработването на технологията и по-късно участвал в Операция „Райнхард“.[16] Разработените технологии, персонал и техники са от съществено значение за осъществяването на Холокоста.[17]