българска изкуствоведка From Wikipedia, the free encyclopedia
Аксиния Добрева Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията. Тя е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2008 г.
Аксиния Джурова | |
българска изкуствоведка | |
Родена |
18 септември 1942 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет Московски държавен университет |
Научна дейност | |
Област | Изкуствознание |
Работила в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Добри Джуров[1] |
Майка | Елена Джурова |
Съпруг | Георги Христов – Гошми[1] |
Деца | Добри Калина[1] |
Дъщеря е на генерал Добри Джуров. Тя е кръстена на по-голямата си сестра, която умира през 1941 година[1]. Завършва Българска филология в Софийския университет (1965) и История и теория на изкуството в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат на изкуствознанието (днес: доктор по изкуствознание) (1974).
От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).
От май 1986 г. е главен създател и първи директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Била е зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" за периода 1986-1989 г. Член на ръководството на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ от създаването ѝ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).
Член на СНС към Научната комисия по изкуствознание и изкуства на Висша атестационна комисия към Министерски съвет в периода 2006 – 2010 г.[2]
През 2017 г. тя представя две изложби на българските автори: проф. Греди Асса и Георги Миленов в Българската галерия за съвременно световно изкуство в Рим – „Galleria della Luce di Roma“.
С Решение № № 230 от 16 юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 7 юли 1973 г. Джурова е сътрудничила на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА (РУМНО). В качеството ѝ на секретен сътрудник, псевдонимът ѝ е бил „Анна“. Не е известно кога е била свалена от действащия оперативен отчет на РУ-ГЩ.[2]
Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.